Acts 14

I stalo se v Ikonii, že vešli spolu do školy Židovské, a mluvili slovo Boží, takže jest uvěřilo i Židů i Řeků veliké množství.

А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

Ale kteříž z Židů nepovolní byli, ti zbouřili a zdráždili mysli pohanů proti bratřím.

Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

I byli tu za dlouhý čas, směle a svobodně mluvíce v Pánu, kterýž svědectví vydával slovu milosti své, a působil to, aby se dáli divové a zázrakové skrze ruce jejich.

Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

I rozdělilo se množství města, a jedni byli s Židy, a jiní s apoštoly.

И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

A když se obořili na apoštoly i pohané i Židé s knížaty svými, aby je utiskli a kamenovali,

И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,

Oni srozuměvše tomu, utekli do měst Lykaonitských, do Lystry a do Derben, a do toho okolí,

те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

A tu kázali evangelium.

и там благовестваха.

Muž pak nějaký v Lystře, nemocný na nohy, sedával, chromý jsa hned z života matky své, kterýž nikdy nechodil.

А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.

Ten poslouchal Pavla mluvícího. Kterýžto pohleděv naň, a vida, an věří, že uzdraven bude,

Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

Řekl velikým hlasem: Postav se přímě na nohách svých. I zchopil se a chodil.

каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.

Zástupové pak viděvše, co učinil Pavel, pozdvihli hlasu svého, Lykaonitsky řkouce: Bohové připodobnivše se lidem, sstoupili k nám.

А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!

I nazvali Barnabáše Jupiterem a Pavla Merkuriášem; nebo on mluvil slovo Boží.

И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.

Tedy kněz Jupitera, modly té, kteráž byla před městem jejich, přivedl býky a přinesl věnce před bránu, a chtěl s lidem oběti obětovati.

А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.

To když uslyšeli apoštolé, Barnabáš a Pavel, roztrhše sukně své, vyběhli k zástupům, křičíce,

Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:

A řkouce: Muži, což to činíte? Však i my lidé jsme, týmž bídám jako i vy poddaní, kteříž vás napomínáme, abyste se obrátili od těchto marností k Bohu živému, kterýž učinil nebe i zemi, i moře, i všecko, což v nich jest.

Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;

Kterýžto za předešlých věků všech pohanů nechával, aby chodili po cestách svých,

който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

Ačkoli proto nenechal sebe bez osvědčení, dobře čině, dávaje nám s nebe déšť a časy úrodné, naplňuje pokrmem a potěšením srdce naše.

макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.

A to mluvíce, sotva spokojili zástupy, aby jim neobětovali.

И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

A vtom přišli od Antiochie a Ikonie nějací Židé, kteřížto navedše zástupy, a ukamenovavše Pavla, vytáhli jej před město, domnívajíce se, že umřel.

Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

A když jej obstoupili učedlníci, vstal a všel do města, a nazejtří odšel s Barnabášem do Derben.

Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

A kázavše evangelium městu tomu, a učedlníků mnoho získavše, navrátili se do Lystry a do Ikonie a do Antiochie,

И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

Potvrzujíce duší učedlníků, a napomínajíce jich, aby trvali u víře, a pravíce, že musíme skrze mnohá soužení vjíti do království Božího.

като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много притеснения трябва да влезем в Божието царство.

A zřídivše jim, podle daných hlasů, starší po církvech, a modlivše se s postem, poručili je Pánu, v kteréhož jsou uvěřili.

И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.

A prošedše Pisidii, přišli do Pamfylie,

И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

A mluvivše slovo Boží v Pergen, šli do města Attalie.

и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.

A odtud plavili se do Antiochie, odkudž poručeni byli milosti Boží k dílu, kteréž jsou vykonali.

Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.

A když tam přišli a shromáždili církev, vypravovali jim, kteraké věci Bůh skrze ně učinil a že otevřel pohanům dveře víry.

И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

I byli tu za dlouhý čas s učedlníky.

И там останаха доста време с учениците.