II Samuel 4

A když uslyšel Izbozet syn Saulův, že umřel Abner v Hebronu, zemdlely ruce jeho, a všecken lid Izrael byl předěšen.

А когато синът на Саул чу, че Авенир бил умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и целият Израил се смути.

Měl pak syn Saulův dva muže hejtmany nad dráby, jméno jednoho Baana, a jméno druhého Rechab, synové Remmona Berotského z synů Beniamin; nebo i Berot počítá se v Beniaminovi.

А синът на Саул имаше двама военачалници. Името на единия беше Ваана, а името на другия — Рихав, синове на виротеца Римон, от вениаминовите синове — защото и Вирот се считаше към Вениамин.

Utekli pak byli Berotští do Gittaim, a byli tam pohostinu až do toho dne.

И виротците избягаха в Гетаим и живеят там като чужденци и до днес.

Měl také byl Jonata syn Saulův syna chromého na nohy, (nebo když byl v pěti letech a přišla pověst o Saulovi a Jonatovi z Jezreel, vzavši ho chůva jeho, utíkala, a když pospíchala utíkajici, on upadl a okulhavěl), jehož jméno Mifibozet.

А Йонатан, синът на Саул, имаше син, недъгав в краката. Той беше на пет години, когато дойде вестта за Саул и Йонатан от Езраел, и бавачката му го взе и избяга. И като бързаше да бяга, той падна и окуця. Името му беше Мемфивостей.

A odšedše synové Remmona Berotského, Rechab a Baana, vešli o poledni do domu Izbozetova. On pak spal na lůžku poledním.

Тогава синовете на виротеца Римон, Рихав и Ваана, отидоха и дойдоха в горещината на деня в къщата на Исвостей, докато той си почиваше по пладне.

A aj, když vešli až do domu, jako by bráti měli obilé, ranili ho v páté žebro, Rechab a Baana bratr jeho, a utekli.

И дойдоха до средата на къщата, уж да вземат жито, и го прободоха в корема. И Рихав и брат му Ваана избягаха.

Nebo když byli vešli do domu, a on spal na lůžku svém v pokojíku svém, kdež léhal, probodli jej a zabili, a sťavše hlavu jeho, vzali ji, a šli cestou po pustinách celou tu noc.

Когато влязоха в къщата, той лежеше на леглото си в спалнята си; и те го удариха и го убиха, и му отсякоха главата. И взеха главата му и вървяха по пътя през равнината цялата нощ.

I přinesli hlavu Izbozetovu k Davidovi do Hebronu a řekli králi: Aj, hlava Izbozeta syna Saulova, nepřítele tvého, kterýž hledal bezživotí tvého. Hle, pomstil dnes Hospodin pána mého krále nad Saulem i semenem jeho.

И донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон и казаха на царя: Ето главата на Исвостей, сина на врага ти Саул, който търсеше живота ти! Така ГОСПОД отмъсти днес за господаря ми, царя, на Саул и на потомството му!

Tedy odpovídaje David Rechabovi a Baanovi bratru jeho, synům Remmona Berotského, řekl jim: Živť jest Hospodin, kterýž vysvobodil duši mou ze všech úzkostí,

А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на виротеца Римон, и им каза: Жив е ГОСПОД, който изкупи живота ми от всяка беда —

Kdyžť jsem toho, kterýž mi oznámil, řka: Aj, Saul zahynul, (ješto se jemu zdálo, že veselé noviny zvěstuje), vzal a zabil jsem ho v Sicelechu, jemuž se zdálo, že ho budu darovati za poselství:

онзи, който ми съобщи и каза: Ето, Саул е мъртъв! — и мислеше, че е донесъл добра вест — аз го хванах и го убих в Сиклаг. Това беше наградата, която му дадох за вестта.

Čím pak více lidi bezbožné, kteříž zamordovali muže spravedlivého v domě jeho na ložci jeho? A nyní, zdaliž nebudu vyhledávati krve jeho z ruky vaší, a nevyhladím vás z země?

Колко повече, когато безбожни мъже са убили праведен човек в собствената му къща на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!

I rozkázal David služebníkům, aby je zbili. I zutínali jim ruce i nohy jejich, a pověsili u rybníka při Hebronu. Hlavu pak Izbozetovu vzavše, pochovali v hrobě Abnerově v Hebronu.

Тогава Давид заповяда на момчетата си и те ги убиха, и им отрязаха ръцете и краката, и ги окачиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.