Romans 7

Ili zar ne znate, braćo - poznavaocima zakona govorim - da zakon gospodari čovjekom samo za vrijeme njegova života.

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Doista, udana je žena vezana zakonom dok joj muž živi; umre li joj muž, riješena je zakona o mužu.

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Dakle: dok joj muž živi, zvat će se, očito, preljubnicom pođe li za drugoga. Ako li joj pak muž umre, slobodna je od zakona te nije preljubnica pođe li za drugoga.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Tako, braćo moja, i vi po tijelu Kristovu umrijeste Zakonu da pripadnete drugomu, Onomu koji je od mrtvih uskrišen, te plodove donosimo Bogu.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Doista, dok bijasmo u tijelu, grešne su strasti, Zakonom izazvane, djelovale u našim udovima te smrti donosile plodove;

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

sada pak umrijevši onomu što nas je sputavalo, riješeni smo Zakona te služimo u novosti Duha, a ne u stareži slova.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

Što ćemo dakle reći? Je li Zakon grijeh? Nipošto! Nego: grijeha ne spoznah doli po Zakonu jer za požudu ne bih znao da Zakon nije govorio: Ne poželi!

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

A grijeh je, uhvativši priliku, po zapovijedi u meni prouzročio svakovrsnu požudu. Ta bez zakona grijeh je mrtav.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Da, ja sam nekoć živio bez zakona. Ali kad je došla zapovijed, grijeh oživje.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

Ja pak umrijeh i ustanovi se: zapovijed dana za život bi mi na smrt.

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

Doista grijeh, uhvativši priliku, zapovijeđu me zavede, njome me i ubi.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Tako: Zakon je svet, i zapovijed je sveta, i pravedna, i dobra.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Pa zar se to dobro meni u smrt prometnu? Nipošto! Nego: grijeh, da se grijehom očituje, po tom dobru uzrokuje mi smrt - da grijeh po zapovijedi postane najvećim grešnikom.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Zakon je, znamo, duhovan; ja sam pak tjelesan, prodan pod grijeh.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Zbilja ne razumijem što radim: ta ne činim ono što bih htio, nego što mrzim - to činim.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Ako li pak činim što ne bih htio, slažem se sa Zakonom, priznajem da je dobar.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

Onda to ne činim više ja, nego grijeh koji prebiva u meni.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

Doista znam da dobro ne prebiva u meni, to jest u mojem tijelu. Uistinu: htjeti mi ide, ali ne i činiti dobro.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Ta ne činim dobro koje bih htio, nego zlo koje ne bih htio - to činim.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Ako li pak činim ono što ne bih htio, nipošto to ne radim ja, nego grijeh koji prebiva u meni.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Nalazim dakle ovaj zakon: kad bih htio činiti dobro, nameće mi se zlo.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Po nutarnjem čovjeku s užitkom se slažem sa Zakonom Božjim,

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

ali opažam u svojim udovima drugi zakon koji vojuje protiv zakona uma moga i zarobljuje me zakonom grijeha koji je u mojim udovima.

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

Jadan li sam ja čovjek! Tko će me istrgnuti iz ovoga tijela smrtonosnoga?

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Hvala Bogu po Isusu Kristu Gospodinu našem! Ja, dakle, umom ja služim zakonu Božjemu, a tijelom zakonu grijeha.

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.