Romans 4

Što ćemo dakle reći? Što je Abraham, otac naš, našao po tijelu?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

Doista, ako je Abraham po djelima opravdan, ima se čime dičiti - ali ne pred Bogom.

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

Ta što veli Pismo? Povjerova Abraham Bogu i uračuna mu se u pravednost.

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

Onomu tko radi ne računa se plaća kao milost, nego kao dug.

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

Onomu tko ne radi, a vjeruje u Onoga koji opravdava bezbožnika, vjera se uračunava u pravednost,

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

kao što i David blaženim proglašuje čovjeka kojemu Bog uračunava pravednost bez djela:

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

Blaženi oni kojima je zločin otpušten, kojima je grijeh pokriven!

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

Blago čovjeku komu Gospodin ne ubraja krivnju.

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

Ide li dakle ovo blaženstvo samo obrezane ili i neobrezane? Ta velimo: Vjera se Abrahamu uračuna u pravednost.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

A kako mu se uračuna? Već obrezanu ili još neobrezanu? Ne obrezanu, nego neobrezanu!

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

I znak obrezanja primi kao pečat pravednosti koju je po vjeri zadobio još neobrezan, da bude ocem svih vjernika: neobrezanih - te im se uračuna pravednost -

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

i ocem obrezanih, ne onih koji su samo obrezani, nego onih koji uz to idu stopama vjere još neobrezana oca našeg Abrahama.

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

Doista, obećanje da će biti baštinik svijeta nije Abrahamu ili njegovu potomstvu dano na temelju nekog zakona, nego na temelju pravednosti vjere.

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

Jer ako su baštinici oni iz Zakona, prazna je vjera, jalovo obećanje.

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

Ta Zakon rađa gnjev; gdje pak nema Zakona, nema ni prekršaja.

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

Zato - zbog vjere da bude po milosti to obećanje zajamčeno svemu potomstvu, ne potomstvu samo po Zakonu, nego i po vjeri Abrahama, koji je otac svih nas -

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

kao što je pisano: Ocem mnoštva naroda ja te postavljam - pred Onim komu povjerova, pred Bogom koji oživljuje mrtve i zove da bude ono što nije.

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

U nadi protiv svake nade povjerova Abraham da postane ocem naroda mnogih po onom što je rečeno: Toliko će biti tvoje potomstvo.

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

Nepokolebljivom vjerom promotri on tijelo svoje već obamrlo - bilo mu je blizu sto godina - i obamrlost krila Sarina.

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

Ali pred Božjim obećanjem nije nevjeran dvoumio, nego se vjerom ojačao davši slavu Bogu,

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

posve uvjeren da on može učiniti što je obećao.

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

Zato mu se i uračuna u pravednost.

Затова му се счете за правда.

Ali nije samo za nj napisano: Uračuna mu se,

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

nego i za nas kojima se ima uračunati, nama što vjerujemo u Onoga koji od mrtvih uskrisi Isusa, Gospodina našega,

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

koji je predan za opačine naše i uskrišen radi našeg opravdanja.

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.