Romans 10

Braćo! Želja je srca moga i molitva Bogu za njih: da se spase.

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

Svjedočim doista za njih: imaju revnosti Božje, ali ne u pravom razumijevanju.

Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

Ne priznajući, doista, Božje pravednosti i tražeći uspostaviti svoju, pravednosti se Božjoj ne podložiše.

Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

Jer dovršetak je Zakona Krist - na opravdanje svakomu tko vjeruje.

Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

Da, Mojsije piše o onoj pravednosti iz Zakona: Tko je vrši, naći će život u njoj.

Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: ?ако човек прави това, ще живее чрез него.“

A pravednost iz vjere ovako veli: Nemoj reći u srcu svom: Tko će se popeti na nebo - to jest Krista svesti?

Но правдата от вяра говори така: ?Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да свали Христос долу;

Ili: Tko će sići u bezdan - to jest izvesti Krista od mrtvih?

или: ?Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

Nego što veli? Blizu ti je Riječ, u ustima tvojim i u srcu tvome - to jest Riječ vjere koju propovijedamo.

Но какво казва тя? Казва, че ?думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

Jer ako ustima ispovijedaš da je Isus Gospodin, i srcem vjeruješ da ga je Bog uskrisio od mrtvih, bit ćeš spašen.

Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

Doista, srcem vjerovati opravdava, a ustima ispovijedati spasava.

Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.

Jer veli Pismo: Tko god u nj vjeruje, neće se postidjeti.

Защото Писанието казва: ?Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

Nema uistinu razlike između Židova i Grka jer jedan je Gospodin sviju, bogat prema svima koji ga prizivlju.

Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

Jer: Tko god prizove ime Gospodnje, bit će spašen.

Защото ?всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

Ali kako da prizovu onoga u koga ne povjerovaše? A kako da povjeruju u onoga koga nisu čuli? Kako pak da čuju bez propovjednika?

Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

A kako propovijedati bez poslanja? Tako je pisano: Kako li su ljupke noge onih koji donose blagovijest dobra.

И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: ?Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

Ali nisu svi poslušali blagovijesti - evanđelja! Zaista, Izaija veli: Gospodine, tko povjerova našoj poruci?

Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: ?Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“

Dakle: vjera po poruci, a poruka riječju Kristovom.

И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Nego pitam: Zar nisu čuli? Dapače! Po svoj zemlji razliježe se jeka, riječi njihove sve do nakraj svijeta.

Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: ?По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

Onda pitam: Zar Izrael nije shvatio? Najprije Mojsije veli: Ja ću vas na ljubomor izazvati pukom ništavnim, razdražit ću vas glupim nekim narodom.

Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: ?Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“

Izaija pak hrabro veli: Nađoše me koji me ne tražahu, objavih se onima koji me ne pitahu.

А Исая се осмелява да каже: ?Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“

A Izraelu veli: Cio dan pružah ruku narodu nepokornom i buntovnom.

А за Израил казва: ?Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“