Psalms 78

Poučna pjesma. Asafova. Poslušaj, narode moj, moju nauku, prikloni uho riječima usta mojih!

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

Otvorit ću svoja usta na pouku, iznijet ću tajne iz vremena davnih.

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Ono što čusmo i saznasmo, što nam kazivahu oci,

Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

nećemo kriti djeci njihovoj, predat ćemo budućem koljenu: slavu Jahvinu i silu njegovu i djela čudesna što ih učini.

няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

Svjedočanstvo podiže on u Jakovu, Zakon postavi u Izraelu, da ono što naredi ocima našim oni djeci svojoj objave,

Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

da sazna budući naraštaj, i sinovi koji će se roditi da djeci svojoj kazuju

за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

da u Boga ufanje svoje stave i ne zaborave djela Božjih, već da vrše zapovijedi njegove,

и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

kako ne bi bili, kao oci njihovi, naraštaj buntovan, prkosan - naraštaj srcem nestalan i duhom Bogu nevjeran.

и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

Sinovi Efrajimovi, ratnici s lukom, u dan bitke okrenuše leđa.

Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

Saveza s Bogom ne održaše i ne htjedoše hoditi po Zakonu njegovu.

Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

Zaboraviše na djela njegova, na čudesa koja im pokaza.

и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

Pred njihovim ocima činio je znakove u Egiptu, u Soanskom polju.

Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

On more razdijeli i njih prevede, vode kao nasip uzdiže.

Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

Danju ih vodio oblakom, a svu noć ognjem blistavim.

И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.

U pustinji hrid prolomi i napoji ih obilno kao iz bezdana.

Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

Iz stijene izbi potoke te izvede vode k'o velike rijeke.

Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

A oni jednako griješiše, prkosiše Višnjem u pustinji.

Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

Boga su kušali u srcima svojim ištuć' jela svojoj pohlepnosti.

Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

Prigovarali su Bogu i pitali: "Može li Gospod stol u pustinji prostrti?

И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Eno, udari u hrid, i voda poteče i provreše potoci: a može li dati i kruha, i mesa pružiti svome narodu?"

Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

Kad to začu Jahve, gnjevom usplamtje: oganj se raspali protiv Jakova, srdžba se razjari protiv Izraela,

Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

jer ne vjerovaše Bogu niti se u njegovu pomoć uzdaše.

защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

Pa ozgo naredi oblaku i otvori brane nebeske,

Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

k'o kišu prosu na njih mÓanu da jedu i nahrani ih kruhom nebeskim.

и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

Čovjek blagovaše kruh Jakih; on im dade hrane do sitosti.

Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

Probudi na nebu vjetar istočni i svojom silom južnjak dovede.

Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

Prosu na njih mesa k'o prašine i ptice krilatice k'o pijeska morskoga.

Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

Padoše usred njihova tabora i oko šatora njihovih.

направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

Jeli su i nasitili se, želju njihovu on im ispuni.

И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

Još nisu svoju utažili pohlepu i jelo im još bješe u ustima,

Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

kad se srdžba Božja na njih raspali: pokosi smrću prvake njihove i mladiće pobi Izraelove.

и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

Uza sve to griješiše dalje i ne vjerovaše u čudesna djela njegova.

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

I skonča im dane jednim dahom i njihova ljeta naglim svršetkom.

Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.

Kad ih ubijaše, tražiše ga i opet pitahu za Boga;

Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

spominjahu se da je Bog hridina njihova i Svevišnji njihov otkupitelj.

И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

Ali ga opet ustima svojim varahu i jezikom svojim lagahu njemu.

Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

Njihovo srce s njime ne bijaše, nit' bijahu vjerni Savezu njegovu.

защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

A on im milosrdno grijeh praštao i nije ih posmicao; često je gnjev svoj susprezao da ne plane svom jarošću.

Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

Spominjao se da su pÓut i dah koji odlazi i ne vraća se više.

защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

Koliko mu prkosiše u pustinji i žalostiše ga u samotnom kraju!

Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

Sve nanovo iskušavahu Boga i vrijeđahu Sveca Izraelova

Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

ne spominjuć' se ruke njegove ni dana kad ih od dušmana izbavi,

Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

ni znakova njegovih u Egiptu, ni čudesnih djela u polju Soanskom.

когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

U krv im pretvori rijeke i potoke, da ne piju.

Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

Posla na njih obade da ih žderu i žabe da ih more.

Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

I predade skakavcu žetvu njihovu, i plod muke njihove žderaču.

Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.

Vinograde im tučom udari, a mrazom smokvike njihove.

Порази лозята им с град и черниците им — със слана.

I predade grÓadu njihova goveda i munjama stada njihova.

Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.

Obori na njih svu žestinu gnjeva svog, jarost, bijes i nevolju: posla na njih anđele nesreće.

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.

I put gnjevu svojem otvori: ne poštedje im život od smrti, životinje im izruči pošasti.

Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

Pobi u Egiptu sve prvorođeno, prvence u šatorju Hamovu.

Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

I povede narod svoj kao ovce i vođaše ih kao stado kroz pustinju.

А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

Pouzdano ih je vodio te se nisu bojali, a more je prekrilo dušmane njihove.

Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

U Svetu zemlju svoju on ih odvede, na bregove što mu ih osvoji desnica.

Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

Pred njima istjera pogane, konopom im podijeli baštinu, pod šatorjem njihovim naseli plemena izraelska.

Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

A oni iskušavali i gnjevili Boga Višnjega i nisu držali zapovijedi njegovih.

Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

Otpadoše, iznevjeriše se k'o oci njihovi, k'o luk nepouzdan oni zatajiše.

а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

Na gnjev ga nagnaše svojim uzvišicama, na ljubomor navedoše kumirima svojim.

И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

Bog vidje i gnjevom planu, odbaci posve Izraela.

Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

I napusti boravište svoje u Šilu, Šator u kojem prebivaše s ljudima.

и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

Preda u ropstvo snagu svoju i svoju diku u ruke dušmanske.

и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.

Narod svoj prepusti maču, raspali se na svoju baštinu.

Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

Mladiće njihove oganj proguta, ne udaše se djevice njihove.

Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

Svećenici njihovi padoše od mača, ne zaplakaše Óudove njihove.

Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

Tad se k'o oda sna trgnu Gospodin, k'o ratnik vinom savladan.

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

Udari otraga dušmane svoje, sramotu im vječitu zadade.

И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

On odbaci šator Josipov i Efrajimovo pleme ne odabra,

И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

već odabra pleme Judino i goru Sion koja mu omilje.

а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

Sagradi Svetište k'o nebo visoko, k'o zemlju utemelji ga dovijeka.

Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

Izabra Davida, slugu svojega, uze ga od torova ovčjih;

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

odvede ga od ovaca dojilica da pase Jakova, narod njegov, Izraela, baštinu njegovu.

доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

I pasao ih je srcem čestitim i brižljivim rukama vodio.

И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.