Psalms 77

Zborovođi. Po Jedutunu. Asafov. Psalam.

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Glasom svojim Bogu vapijem, glas mi se Bogu diže i on me čuje.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

U dan nevolje tražim Gospodina, noću mi se ruka neumorno pruža k njemu, ne može se utješit' duša moja.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Spominjem se Boga i uzdišem; kad razmišljam, daha mi nestane.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Vjeđe moje držiš, potresen sam, ne mogu govoriti.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Mislim na drevne dane i sjećam se davnih godina;

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

razmišljam noću u srcu, mislim, i duh moj ispituje:

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

"Hoće li Gospodin odbaciti zauvijek i hoće li ikad još biti milostiv?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Je li njegova dobrota minula zauvijek, njegovo obećanje propalo za sva pokoljenja?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Zar Bog je zaboravio da se smiluje, ili je gnjevan zatvorio smilovanje svoje?"

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

I govorim: "Ovo je bol moja: promijenila se desnica Višnjega."

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Spominjem se djela Jahvinih, sjećam se tvojih pradavnih čudesa.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Promatram sva djela tvoja, razmatram ono što si učinio.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Svet je tvoj put, o Bože: koji je bog tako velik kao Bog naš?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Ti si Bog koji čudesa stvaraš, na pucima si pokazao silu svoju.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Mišicom si izbavio narod svoj, sinove Jakovljeve i Josipove.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Vode te ugledaše, Bože, ugledaše te vode i ustuknuše, bezdani se uzburkaše.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Oblaci prosuše vode, oblaci zatutnjiše gromom i tvoje strijele poletješe.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Grmljavina tvoja u vihoru zaori, munje rasvijetliše krug zemaljski, zemlja se zatrese i zadrhta.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Kroz more put se otvori tebi i tvoja staza kroz vode goleme, a tragova tvojih nitko ne vidje. [ (Psalms 77:21) Ti si svoj narod vodio kao stado rukama Mojsija i Arona. ]

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.