Psalms 74

Poučna pjesma. Asafova. Zašto si, Bože, posve zabacio, zašto kiptiš gnjevom na ovce paše svoje?

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Sjeti se zajednice koju si davno stekao, plÓemena koje namače kao svoju baštinu i brda Siona gdje si Šator svoj udario!

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Korakni k ruševinama vječnim - sve je u Svetištu razorio neprijatelj.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Protivnici tvoji vikahu posred skupštine tvoje, znakove svoje postaviše k'o pobjedne znakove.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Bijahu kao oni koji mašu sjekirom po guštari,

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

sjekirom i maljem vrata mu razbijali.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

Ognju predadoše Svetište tvoje, do zemlje oskvrnuše Prebivalište tvoga imena.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

Rekoše u srcu: "Istrijebimo ih zajedno; spalite sva svetišta Božja na zemlji!"

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Ne vidimo znakova svojih, proroka više nema, i nitko među nama ne zna dokle ...

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Dokle će se još, o Bože, dušmanin rugati? Hoće li protivnik dovijeka prezirati ime tvoje?

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Zašto povlačiš ruku, zašto u krilu sakrivaš desnicu svoju?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

No Bog je moj kralj od davnine, on koji posred zemlje spasava!

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Ti svojom silom rasječe more, smrska glave nakazama u vodi.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Ti si Levijatanu glave zdrobio, dao ga za hranu nemanima morskim.

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Ti si dao da provre izvor i bujica, ti si presušio rijeke nepresušne.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Tvoj je dan i noć je tvoja, ti učvrsti mjesec i sunce;

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

ti sazda sve granice zemlji, ti stvori ljeto i zimu.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Spomeni se ovoga: dušmanin ti se rugaše, Jahve, i bezumni narod pogrdi ime tvoje.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Ne predaj jastrebu život grlice svoje, i život svojih siromaha ne zaboravi zauvijek!

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Pogledaj na Savez svoj, jer svi su zakuci zemlje puni tmina i nasilja.

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Ne daj da jadnik otiđe postiđen: neka siromah i ubog hvale ime tvoje!

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Ustani, Bože, zauzmi se za svoju parnicu, spomeni se pogrde koju ti bezumnik svaki dan nanosi.

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Ne zaboravi vike neprijatelja svojih: buka buntovnika još se diže k tebi!

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.