Psalms 44

Zborovođi. Sinova Korahovih. Poučna pjesma.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Bože, ušima svojim slušasmo, očevi nam pripovijedahu naši, o djelu koje si izveo u danima njihovim - u danima davnim.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Rukom si svojom izagnao pogane, a njih posadio, iskorijenio narode, a njih raširio.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Mačem svojim oni zemlju ne zauzeše niti im mišica njihova donese pobjedu, već desnica tvoja i tvoja mišica i lice tvoje milosno jer si ih ljubio.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Ti, o moj Kralju i Bože moj, ti si dao pobjede Jakovu.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Po tebi dušmane svoje odbismo, u tvome imenu zgazismo one koji se na nas digoše.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

U svoj se luk nisam pouzdavao, nit' me mač moj spasavao.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Nego ti, ti si nas spasio od dušmana, ti si postidio one koji nas mrze.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Dičili smo se Bogom u svako doba i tvoje ime slavili svagda.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

A sad si nas odbacio i posramio nas i više ne izlaziš, Bože, sa četama našim.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Pustio si da pred dušmanima uzmaknemo, i opljačkaše nas mrzitelji naši.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Dao si nas k'o ovce na klanje i rasuo nas među neznabošce.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

U bescjenje si puk svoj prodao i obogatio se nisi prodajom.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Učinio si nas ruglom susjedima našim, na podsmijeh i igračku onima oko nas.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Na porugu smo neznabošcima, narodi kimaju glavom nad nama.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Svagda mi je sramota moja pred očima i stid mi lice pokriva

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

zbog pogrdne graje podrugljivaca, zbog osvetljiva dušmanina.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Sve nas to snađe iako te nismo zaboravili niti povrijedili Saveza tvoga,

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

niti nam se srce odmetnulo od tebe, niti nam je noga s tvoje skrenula staze,

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

kad si nas smrvio u boravištu šakalskom i smrtnim nas zavio mrakom.

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Da smo i zaboravili ime Boga našega, da smo ruke k tuđem bogu podigli:

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

zar Bog toga ne bi saznao? TÓa on poznaje tajne srdaca!

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Ali zbog tebe ubijaju nas dan za danom, i mi smo im k'o ovce za klanje.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Preni se! Što spavaš, Gospode? Probudi se! Ne odbacuj nas dovijeka!

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Zašto lice svoje sakrivaš, zaboravljaš bijedu i nevolju našu?

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Jer duša nam se u prah raspala, trbuh nam se uza zemlju prilijepio. [ (Psalms 44:27) Ustani, u pomoć nam priteci, izbavi nas radi ljubavi svoje! ]

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!