Psalms 137

Na obali rijeka babilonskih sjeđasmo i plakasmo spominjući se Siona;

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

o vrbe naokolo harfe svoje bijasmo povješali.

На върбите сред него окачихме арфите си.

I tada naši tamničari zaiskaše od nas da pjevamo, porobljivači naši zaiskaše da se veselimo: "Pjevajte nam pjesmu sionsku!"

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Kako da pjesmu Jahvinu pjevamo u zemlji tuđinskoj!

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Nek' se osuši desnica moja, Jeruzaleme, ako tebe zaboravim!

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Nek' mi se jezik za nepce prilijepi ako spomen tvoj smetnem ja ikada, ako ne stavim Jeruzalem vrh svake radosti svoje!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Ne zaboravi, Jahve, sinovima Edoma kako su u dan kobni Jeruzalemov vikali oni: "Rušite! Srušite ga do temelja!"

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Kćeri babilonska, pustošiteljice, blažen koji ti vrati milo za drago za sva zla što si nam ih nanijela!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Blažen koji zgrabi i smrska o stijenu tvoju dojenčad!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!