Mark 12

I uze im zboriti u prispodobama: Čovjek vinograd posadi, ogradom ogradi, iskopa tijesak i kulu podiže pa ga iznajmi vinogradarima i otputova.

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.

I u svoje vrijeme posla vinogradarima slugu da od njih uzme dio uroda vinogradarskoga.

И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.

A oni ga pograbiše, istukoše i otposlaše praznih ruku.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.

I opet posla k njima drugog slugu: i njemu razbiše glavu i izružiše ga.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно.

Trećega također posla: njega ubiše. Tako i mnoge druge: jedne istukoše, druge pobiše."

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

"Još jednoga imaše, sina ljubljenoga. Njega naposljetku posla k njima misleći: 'Poštovat će sina moga.'

Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.

Ali ti vinogradari među sobom rekoše: 'Ovo je baštinik! Hajde da ga ubijemo i baština će biti naša.'

Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

I pograbe ga, ubiju i izbace iz vinograda."

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

"Što li će učiniti gospodar vinograda? Doći će i pobiti te vinogradare i dati vinograd drugima.

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.

Niste li čitali ovo Pismo: Kamen što ga odbaciše graditelji, postade kamen zaglavni.

Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

Gospodnje je to djelo - kakvo čudo u očima našim!"

От Господа е това и чудно е в нашите очи"?

I tražili su da ga uhvate, ali se pobojaše mnoštva. Razumješe da je protiv njih izrekao prispodobu pa ga ostave i odu.

И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

I pošalju k njemu neke od farizeja i herodovaca da ga uhvate u riječi.

Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.

Oni dođu i kažu mu: "Učitelju, znamo da si istinit i ne mariš tko je tko jer nisi pristran, nego po istini učiš putu Božjemu. Je li dopušteno dati porez caru ili nije? Da damo ili da ne damo?"

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?

A on im reče prozirući njihovo licemjerje: "Što me iskušavate? Donesite mi denar da vidim!"

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.

Oni doniješe. I reče im: "Čija je ovo slika i natpis?" A oni će mu: "Carev."

И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.

A Isus im reče: "Caru podajte carevo, a Bogu Božje!" I divili su mu se.

Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.

Dođu k njemu saduceji, koji vele da nema uskrsnuća, i upitaju ga:

След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

"Učitelju, Mojsije nam napisa: Umre li čiji brat i ostavi ženu, a ne ostavi djeteta, neka njegov brat uzme tu ženu te podigne porod bratu svomu.

Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.

Sedmero braće bijaše. Prvi uze ženu i umrije ne ostavivši poroda.

Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.

I drugi je uze te umrije ne ostavivši poroda. I treći jednako tako.

Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.

I sedmorica ne ostaviše poroda. Najposlije i žena umrije.

(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

Komu će biti žena o uskrsnuću, kad uskrsnu? Jer sedmorica su je imala za ženu."

И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

Reče im Isus: "Niste li u zabludi zbog toga što ne razumijete Pisama ni sile Božje?

Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?

Ta kad od mrtvih ustaju, niti se žene niti udavaju, nego su kao anđeli na nebesima.

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.

A što se tiče mrtvih, da ustaju, niste li čitali u knjizi Mojsijevoj ono o grmu, kako Mojsiju reče Bog: Ja sam Bog Abrahamov i Bog Izakov i Bog Jakovljev?

А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

Nije on Bog mrtvih, nego živih. Uvelike se varate."

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.

Tada pristupi jedan od pismoznanaca koji je slušao njihovu raspravu. Vidjevši da im je dobro odgovorio, upita ga: "Koja je zapovijed prva od sviju?"

А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?

Isus odgovori: "Prva je: Slušaj, Izraele! Gospodin Bog naš Gospodin je jedini.

Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;

Zato ljubi Gospodina Boga svojega iz svega srca svojega, i iz sve duše svoje, i iz svega uma svoga, i iz sve snage svoje!"

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!"

"Druga je: Ljubi svoga bližnjega kao sebe samoga. Nema druge zapovijedi veće od tih."

А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

Nato će mu pismoznanac: "Dobro, učitelju! Po istini si kazao: On je jedini, nema drugoga osim njega.

Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг, освен Него;

Njega ljubiti iz svega srca, iz svega razuma i iz sve snage i ljubiti bližnjega kao sebe samoga - više je nego sve paljenice i žrtve."

и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

Kad Isus vidje kako je pametno odgovorio, reče mu: "Nisi daleko od kraljevstva Božjega!" I nitko se više nije usuđivao pitati ga.

Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.

A naučavajući u Hramu, uze Isus govoriti: "Kako pismoznanci kažu da je Krist sin Davidov?

И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?

A sam David reče u Duhu Svetome: Reče Gospod Gospodinu mojemu: 'Sjedni mi zdesna dok ne položim neprijatelje tvoje za podnožje nogama tvojim!'

Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти."

Sam ga David zove Gospodinom. Kako mu je onda sin?" Silan ga je svijet s užitkom slušao.

Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

A on im u pouci svojoj govoraše: "Čuvajte se pismoznanaca, koji rado idu u dugim haljinama, vole pozdrave na trgovima,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

prva sjedala u sinagogama i pročelja na gozbama;

и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –

proždiru kuće udovičke, još pod izlikom dugih molitava. Stići će ih to oštrija osuda!"

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.

Potom sjede nasuprot riznici te promatraše kako narod baca sitniš u riznicu. Mnogi bogataši bacahu mnogo.

И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.

Dođe i neka siromašna udovica i baci dva novčića, to jest jedan kvadrant.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест един кодрант.

Tada dozove svoje učenike i reče im: "Doista, kažem vam, ova je sirota udovica ubacila više od svih koji ubacuju u riznicu.

А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.

Svi su oni zapravo ubacili od svoga suviška, a ona je od svoje sirotinje ubacila sve što je imala, sav svoj žitak."

Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.