Mark 11

Kad se približe Jeruzalemu, Betfagi i Betaniji, do Maslinske gore, pošalje dva učenika

И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:

i kaže im: "Hajdete u selo pred vama. Čim u nj uđete, naći ćete privezano magare koje još nitko nije zajahao. Odriješite ga i vodite.

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.

Ako vam tko reče: 'Što to radite?' recite: 'Gospodinu treba', i odmah će ga ipak ovamo pustiti."

И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

Otiđoše i nađoše magare privezano uz vrata vani na cesti i odriješe ga.

И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

A neki od nazočnih upitaše: "Što radite? Što driješite magare?"

А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?

Oni im odvrate kako im reče Isus. I pustiše ih.

А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.

I dovedu magare Isusu, prebace preko njega svoje haljine i on zajaha na nj.

И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.

Mnogi prostriješe svoje haljine po putu, a drugi narezaše zelenih grana po poljima.

И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.

I oni pred njim i oni za njim klicahu: "Hosana! Blagoslovljen Onaj koji dolazi u ime Gospodnje!

И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!

Blagoslovljeno kraljevstvo oca našega Davida koji dolazi! Hosana u visinama!"

Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!

I uđe u Jeruzalem, u Hram. I sve uokolo razgleda, pa kako već bijaše kasno, pođe s dvanaestoricom u Betaniju.

И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

Sutradan su izlazili iz Betanije, a on ogladnje.

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

Ugleda izdaleka lisnatu smokvu i priđe ne bi li na njoj što našao. Ali došavši bliže, ne nađe ništa osim lišća jer ne bijaše vrijeme smokvama.

И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, освен листа, защото не беше време за смокини.

Tada reče smokvi: "Nitko nikada više ne jeo s tebe!" Čuli su to njegovi učenici.

И Той й каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.

Stignu tako u Jeruzalem. On uđe u Hram i stane izgoniti one koji su prodavali i kupovali u Hramu. Mjenjačima isprevrta stolove i prodavačima golubova klupe.

И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.

I ne dopusti da itko išta pronese kroz Hram.

И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

Učio ih je i govorio: "Nije li pisano: Dom će se moj zvati Dom molitve za sve narode? A vi od njega načinili pećinu razbojničku!"

И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

Kada su za to dočuli glavari svećenički i pismoznanci, tražili su kako da ga pogube. Uistinu, bojahu ga se jer je sav narod bio očaran njegovim naukom.

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.

A kad se uvečerilo, izlazili su iz grada.

А когато се мръкна, Той излезе вън от града.

Kad su ujutro prolazili mimo one smokve, opaze da je usahla do korijena.

И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

Petar se prisjeti pa će Isusu: "Učitelju, pogledaj! Smokva koju si prokleo usahnu."

И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

Isus im odvrati: "Imajte vjeru Božju.

А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

Zaista, kažem vam, rekne li tko ovoj gori: 'Digni se i baci u more!' i u srcu svome ne posumnja, nego vjeruje da će se dogoditi to što kaže - doista, bit će mu!

Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! — и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Stoga vam kažem: Sve što god zamolite i zaištete, vjerujte da ste postigli i bit će vam!

Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.

No kad ustanete na molitvu, otpustite ako što imate protiv koga da i vama Otac vaš, koji je na nebesima, otpusti vaše prijestupke."

И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.

#

(Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)

I dođu opet u Jeruzalem. Dok je obilazio Hramom, dođu k njemu glavari svećenički, pismoznanci i starješine.

И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

I govorahu mu: "Kojom vlašću to činiš? Ili tko ti dade tu vlast da to činiš?"

С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

A Isus im reče: "Jedno ću vas upitati. Odgovorite mi, pa ću vam kazati kojom vlašću ovo činim.

Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

Krst Ivanov bijaše li od Neba ili od ljudi? Odgovorite mi!"

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.

A oni umovahu među sobom: "Reknemo li 'od Neba', odvratit će 'Zašto mu dakle ne povjerovaste?'

А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?

Nego, da reknemo 'od ljudi!'" - Bojahu se mnoštva. Ta svi Ivana smatrahu doista prorokom.

Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.

I odgovore Isusu: "Ne znamo." A Isus će im: "Ni ja vama neću kazati kojom vlašću ovo činim."

И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.