Luke 24

Prvoga dana u tjednu, veoma rano, dođoše one na grob s miomirisima što ih pripraviše.

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

Kamen nađoše otkotrljan od groba.

И намериха камъка преместен от гроба.

Uđoše, ali ne nađoše tijela Gospodina Isusa.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

I dok su stajale zbunjene nad tim, gle, dva čovjeka u blistavoj odjeći stadoše do njih.

И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

Zastrašene obore lica k zemlji, a oni će im: "Što tražite Živoga među mrtvima?

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

Nije ovdje, nego uskrsnu! Sjetite se kako vam je govorio dok je još bio u Galileji:

Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

'Treba da Sin Čovječji bude predan u ruke grešnika, i raspet, i treći dan da ustane.'"

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

I sjetiše se one riječi njegovih,

И те си спомниха думите Му.

vratiše se s groba te javiše sve to jedanaestorici i svima drugima.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

A bile su to: Marija Magdalena, Ivana i Marija Jakovljeva. I ostale zajedno s njima govorahu to apostolima,

Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

ali njima se te riječi pričiniše kao tlapnja, te im ne vjerovahu.

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

A Petar usta i potrča na grob. Sagnuvši se, opazi samo povoje. I vrati se kući čudeći se tome što se zbilo.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

I gle, dvojica su od njih toga istog dana putovala u selo koje se zove Emaus, udaljeno od Jeruzalema šezdeset stadija.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

Razgovarahu međusobno o svemu što se dogodilo.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

I dok su tako razgovarali i raspravljali, približi im se Isus i pođe s njima.

И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

Ali prepoznati ga - bijaše uskraćeno njihovim očima.

но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

On ih upita: "Što to putem pretresate među sobom?" Oni se snuždeni zaustave

И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

te mu jedan od njih, imenom Kleofa, odgovori: "Zar si ti jedini stranac u Jeruzalemu te ne znaš što se u njemu dogodilo ovih dana?"

И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

A on će: "Što to?" Odgovore mu: "Pa ono s Isusom Nazarećaninom, koji bijaše prorok - silan na djelu i na riječi pred Bogom i svim narodom:

И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

kako su ga glavari svećenički i vijećnici naši predali da bude osuđen na smrt te ga razapeli.

как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

A mi se nadasmo da je on onaj koji ima otkupiti Izraela. Ali osim svega toga ovo je već treći dan što se to dogodilo.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

A zbuniše nas i žene neke od naših: u praskozorje bijahu na grobu,

При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

ali nisu našle njegova tijela pa dođoše te rekoše da su im se ukazali anđeli koji su rekli da je on živ.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

Odoše nato i neki naši na grob i nađoše kako žene rekoše, ali njega ne vidješe."

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

A on će im: "O bezumni i srca spora da vjerujete što god su proroci navijestili!

Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

Nije li trebalo da Krist sve to pretrpi te uđe u svoju slavu?"

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Počevši tada od Mojsija i svih proroka, protumači im što u svim Pismima ima o njemu.

И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

Uto se približe selu kamo su išli, a on kao da htjede dalje.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

No oni navaljivahu: "Ostani s nama jer zamalo će večer i dan je na izmaku!" I uniđe da ostane s njima.

Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

Dok bijaše s njima za stolom, uze kruh, izreče blagoslov, razlomi te im davaše.

И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

Uto im se otvore oči te ga prepoznaše, a on im iščeznu s očiju.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

Tada rekoše jedan drugome: "Nije li gorjelo srce u nama dok nam je putem govorio, dok nam je otkrivao Pisma?"

И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

U isti se čas digoše i vratiše u Jeruzalem. Nađoše okupljenu jedanaestoricu i one koji bijahu s njima.

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

Oni im rekoše: "Doista uskrsnu Gospodin i ukaza se Šimunu!"

да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Nato oni pripovjede ono s puta i kako ga prepoznaše u lomljenju kruha.

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Dok su oni o tom razgovarali, stane Isus posred njih i reče im: "Mir vama!"

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

Oni, zbunjeni i prestrašeni, pomisliše da vide duha.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Reče im Isus: "Zašto se prepadoste? Zašto vam sumnje obuzimaju srce?

И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Pogledajte ruke moje i noge! Ta ja sam! Opipajte me i vidite jer duh tijela ni kostiju nema kao što vidite da ja imam."

Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Rekavši to, pokaza im ruke i noge.

И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

I dok oni od radosti još nisu vjerovali, nego se čudom čudili, on im reče: "Imate li ovdje što za jelo?"

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

Oni mu pruže komad pečene ribe.

И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).

On uzme i pred njima pojede.

И взе и яде пред тях.

Nato im reče: "To je ono što sam vam govorio dok sam još bio s vama: treba da se ispuni sve što je u Mojsijevu Zakonu, u Prorocima i Psalmima o meni napisano."

И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

Tada im otvori pamet da razumiju Pisma

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

te im reče: "Ovako je pisano: 'Krist će trpjeti i treći dan ustati od mrtvih,

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

i u njegovo će se ime propovijedati obraćenje i otpuštenje grijeha po svim narodima počevši od Jeruzalema.'

и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

Vi ste tomu svjedoci.

Вие сте свидетели на това.

I evo, ja šaljem na vas Obećanje Oca svojega. Ostanite zato u gradu dok se ne obučete u Silu odozgor."

И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

Zatim ih izvede do Betanije, podiže ruke pa ih blagoslovi.

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

I dok ih blagoslivljaše, rasta se od njih i uznesen bi na nebo.

И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

Oni mu se ničice poklone pa se s velikom radosti vrate u Jeruzalem

И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

te sve vrijeme u Hramu blagoslivljahu Boga.

и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)