Luke 20

Jednog dana dok je naučavao narod u Hramu i naviještao evanđelje, ispriječe se glavari svećenički i pismoznanci sa starješinama

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

pa mu dobace: "Reci nam kojom vlašću to činiš ili tko ti dade tu vlast?"

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

On odgovori: "Upitat ću i ja vas. Recite mi:

И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете:

krst Ivanov bijaše li od Neba ili od ljudi?"

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората?

A oni smišljahu među sobom: "Reknemo li 'od Neba', odvratit će 'Zašto mu ne povjerovaste?'

А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте?

A reknemo li 'od ljudi', sav će nas narod kamenovati. Ta uvjeren je da je Ivan prorok."

Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

I odgovore da ne znaju odakle.

И отговориха, че не знаят откъде е.

I Isus reče njima: "Ni ja vama neću kazati kojom vlašću ovo činim."

Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

Zatim uze narodu kazivati ovu prispodobu: "Čovjek posadi vinograd, iznajmi ga vinogradarima i otputova na dulje vrijeme."

И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време.

"Kada dođe doba, posla slugu vinogradarima da mu dadnu od uroda vinogradskoga. No vinogradari ga istukoše i otposlaše praznih ruku.

И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен.

Nato on posla drugoga slugu. Ali oni i toga istukoše, izružiše i otposlaše praznih ruku.

И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен.

Posla i trećega. A oni i njega izraniše i izbaciše."

Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха.

"Nato reče gospodar vinograda: 'Što da učinim? Poslat ću im sina svoga ljubljenoga. Njega će valjda poštovati.'

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят.

Ali kada ga vinogradari ugledaju, stanu među sobom umovati: 'Ovo je baštinik. Ubijmo ga da baština bude naša.'

Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше!

Izbaciše ga iz vinograda i ubiše." "Što će dakle učiniti s njima gospodar vinograda?

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето?

Doći će i pogubiti te vinogradare i dati vinograd drugima." Koji ga slušahu rekoše: "Bože sačuvaj!"

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде!

A on ih ošinu pogledom i reče: "A što ono piše: Kamen što ga odbaciše graditelji postade kamen zaglavni?

А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

Tko god padne na taj kamen, smrskat će se, a na koga on padne, satrt će ga."

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

Pismoznanci i glavari svećenički gledahu da istog časa stave ruke na nj, ali se pobojaše naroda. Dobro razumješe da o njima kaza tu prispodobu.

И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.

Vrebajući na nj, poslaše uhode koji su se pravili pravednicima da ga uhvate u riječi pa da ga predaju oblasti i vlasti upraviteljevoj.

И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

Upitaše ga dakle: "Učitelju, znamo da pravo zboriš i naučavaš te nisi pristran, nego po istini učiš putu Božjem.

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината;

Je li nam dopušteno dati porez caru ili nije?"

право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?

Proničući njihovu lukavost, reče im:

А Той разбра лукавството им и им каза: Защо Ме изпитвате?

"Pokažite mi denar." "Čiju ima sliku i natpis?"

Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора.

A oni će: "Carevu." On im reče: "Stoga dajte caru carevo, a Bogu Božje."

А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

I ne mogoše ga uhvatiti u riječi pred narodom, nego umuknuše zadivljeni njegovim odgovorom.

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

Pristupe mu neki od saduceja, koji niječu uskrsnuće. Upitaše ga:

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

"Učitelju! Mojsije nam napisa: Umre li bez djece čiji brat koji imaše ženu, neka njegov brat uzme tu ženu te podigne porod bratu svomu.

Учителю, Мойсей ни е писал: ?Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“

Bijaše tako sedmero braće. Prvi se oženi i umrije bez djece.

А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен;

Drugi uze njegovu ženu,

и вторият я взе и умря бездетен;

onda treći; i tako redom sva sedmorica pomriješe ne ostavivši djece.

взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

Naposljetku umrije i žena.

А после умря и жената.

Kojemu će dakle od njih ta žena pripasti o uskrsnuću? Jer sedmorica su je imala za ženu."

И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

Reče im Isus: "Djeca se ovog svijeta žene i udaju.

А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват;

No oni koji se nađoše dostojni onog svijeta i uskrsnuća od mrtvih niti se žene niti udaju.

а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

Zaista, ni umrijeti više ne mogu: anđelima su jednaki i sinovi su Božji jer su sinovi uskrsnuća."

И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога.

"A da mrtvi ustaju, naznači i Mojsije kad u odlomku o grmu Gospodina zove Bogom Abrahamovim, Bogom Izakovim i Bogom Jakovljevim.

А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа ?Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“.

A nije on Bog mrtvih, nego živih. Ta svi njemu žive!"

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

Neki pismoznanci primijete: "Učitelju! Dobro si rekao!"

А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза.

I nisu se više usuđivali upitati ga bilo što.

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

A on im reče: "Kako kažu da je Krist sin Davidov?

И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син?

Ta sam David veli u Knjizi psalama: Reče Gospod Gospodinu mojemu: 'Sjedi mi zdesna

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

dok ne položim neprijatelje tvoje za podnožje nogama tvojim!'

докато положа враговете Ти под краката Ти.“

David ga dakle naziva Gospodinom. Kako mu je onda sin?"

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син?

I pred svim narodom reče svojim učenicima:

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

"Čuvajte se pismoznanaca, koji rado hodaju u dugim haljinama, vole pozdrave na trgovima, prva sjedala u sinagogama i pročelja na gozbama,

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията;

proždiru kuće udovičke, još pod izlikom dugih molitava. Stići će ih to oštrija osuda."

които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.