Luke 19

I uđe u Jerihon. Dok je njime prolazio,

След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.

eto čovjeka imenom Zakej. Bijaše on nadcarinik, i to bogat.

И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

Želio je vidjeti tko je to Isus, ali ne mogaše od mnoštva jer je bio niska stasa.

искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.

Potrča naprijed, pope se na smokvu da ga vidi jer je onuda imao proći.

И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.

Kad Isus dođe na to mjesto, pogleda gore i reče mu: "Zakeju, žurno siđi! Danas mi je proboraviti u tvojoj kući."

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.

On žurno siđe i primi ga sav radostan.

И той побърза да слезе и Го прие с радост.

A svi koji to vidješe stadoše mrmljati: "Čovjeku se grešniku svratio!"

И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.

A Zakej usta i reče Gospodinu: "Evo, Gospodine, polovicu svog imanja dajem siromasima! I ako sam koga u čemu prevario, vraćam četverostruko."

А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.

Reče mu na to Isus: "Danas je došlo spasenje ovoj kući jer i on je sin Abrahamov!

И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.

Ta Sin Čovječji dođe potražiti i spasiti izgubljeno!"

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.

Kako su oni to slušali, dometnu on prispodobu - zato što bijaše nadomak Jeruzalemu i oni mislili da će se umah pojaviti kraljevstvo Božje.

И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

Reče dakle: "Neki je ugledan čovjek imao otputovati u daleku zemlju da primi svoje kraljevstvo pa da se vrati.

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.

Dozva svojih deset slugu, dade im deset mna i reče: 'Trgujte dok ne dođem.'

И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.

A njegovi ga građani mrzili te poslaše za njim poslanstvo s porukom: 'Nećemo da se ovaj zakralji nad nama.'"

Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.

"Kad je on primio kraljevstvo i vratio se, naredi da mu dozovu one sluge kojima je predao novac da sazna što su zaradili."

А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.

"Pristupi prvi i reče: 'Gospodaru, tvoja mna donije deset mna.'

Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

Reče mu: 'Valjaš, slugo dobri! U najmanjem si bio vjeran, vladaj nad deset gradova!'

И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.

Dođe i drugi govoreći: 'Mna je tvoja, gospodaru, donijela pet mna.'

Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

I tomu reče: 'I ti budi nad pet gradova!'"

И на него каза: Бъди и ти над пет града.

"Treći, opet dođe govoreći: 'Gospodaru, evo ti tvoje mne. Držao sam je pohranjenu u rupcu.

Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,

Bojao sam te se jer si čovjek strog: uzimaš što nisi pohranio, žanješ što nisi posijao.'"

защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

"Kaže mu: 'Iz tvojih te usta sudim, zli slugo! Znao si da sam čovjek strog, da uzimam što nisam pohranio i žanjem što nisam posijao?

Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

Zašto onda nisi uložio moj novac u novčarnicu? Ja bih ga po povratku podigao s dobitkom.'

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

Nato reče nazočnima: 'Uzmite od njega mnu i dajte onomu koji ih ima deset.'

И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!

Rekoše mu: 'Gospodaru, ta već ima deset mna!'

Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!

Kažem vam: svakomu koji ima još će se dati, a od onoga koji nema oduzet će se i ono što ima.

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

A moje neprijatelje - one koji me ne htjedoše za kralja - dovedite ovamo i smaknite ih pred mojim očima!'"

А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.

Rekavši to, nastavi put uzlazeći u Jeruzalem.

И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.

Kad se približi Betfagi i Betaniji, uz goru koja se zove Maslinska, posla dvojicu učenika

И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:

govoreći: "Hajdete u selo pred vama. Čim uđete u nj, naći ćete privezano magare koje još nitko nije zajahao. Odriješite ga i dovedite.

Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

Upita li vas tko: 'Zašto driješite?', ovako recite: 'Gospodinu treba.'"

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.

Oni koji bijahu poslani otiđoše i nađoše kako im bijaše rekao.

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

I dok su driješili magare, rekoše im gospodari: "Što driješite magare?"

И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?

Oni odgovore: "Gospodinu treba."

А те казаха: На Господа трябва.

I dovedoše ga Isusu i staviše svoje haljine na magare te posjednuše Isusa.

И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.

I kuda bi on prolazio, prostirali bi po putu svoje haljine.

И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

A kad se već bio približio obronku Maslinske gore, sve ono mnoštvo učenika, puno radosti, poče iza glasa hvaliti Boga za sva silna djela što ih vidješe:

И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:

"Blagoslovljen Kralj, Onaj koji dolazi u ime Gospodnje! Na nebu mir! Slava na visinama!"

Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!

Nato mu neki farizeji iz mnoštva rekoše: "Učitelju, prekori svoje učenike."

А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!

On odgovori: "Kažem vam, ako ovi ušute, kamenje će vikati!"

И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

Kad se približi i ugleda grad, zaplaka nad njim

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

govoreći: "O kad bi i ti u ovaj dan spoznao što je za tvoj mir!

Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

Ali sada je sakriveno tvojim očima. Doći će dani na tebe kad će te neprijatelji tvoji opkoliti opkopom, okružit će te i pritijesniti odasvud.

Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред

Smrskat će o zemlju tebe i djecu tvoju u tebi. I neće ostaviti u tebi ni kamena na kamenu zbog toga što nisi upoznao časa svoga pohođenja."

и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Ušavši u Hram, stane izgoniti prodavače.

И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:

Kaže im: "Pisano je: Dom moj bit će Dom molitve, a vi od njega načiniste pećinu razbojničku!"

Писано е: ?И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте ?разбойнически вертеп“.

I danomice naučavaše u Hramu. A glavari su svećenički i pismoznanci tražili kako da ga pogube, a tako i prvaci narodni,

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,

ali nikako naći što da učine jer je sav narod visio o njegovoj riječi.

но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.