Luke 10

Nakon toga odredi Gospodin drugih sedamdesetdvojicu učenika i posla ih po dva pred sobom u svaki grad i u svako mjesto kamo je kanio doći.

След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.

Govorio im je: "Žetva je velika, ali radnika malo. Molite dakle gospodara žetve da radnike pošalje u žetvu svoju.

И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Idite! Evo, šaljem vas kao janjce među vukove.

Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Ne nosite sa sobom ni kese, ni torbe, ni obuće. I nikoga putem ne pozdravljajte.

Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.

U koju god kuću uđete, najprije recite: 'Mir kući ovoj!'

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

Bude li tko ondje prijatelj mira, počinut će na njemu mir vaš. Ako li ne, vratit će se na vas.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.

U toj kući ostanite, jedite i pijte što se kod njih nađe. Ta vrijedan je radnik plaće svoje. Ne prelazite iz kuće u kuću."

И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.

"Kad u koji grad uđete pa vas prime, jedite što vam se ponudi

И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

i liječite bolesnike koji su u njemu. I kazujte im: 'Približilo vam se kraljevstvo Božje!'

И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

A kad u neki grad uđete pa vas ne prime, iziđite na njegove ulice i recite:

А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

'I prašinu vašega grada, koja nam se nogu uhvatila, stresamo vam sa sebe! Ipak znajte ovo: Približilo se kraljevstvo Božje!'

И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

Kažem vam: Sodomcima će u onaj dan biti lakše negoli tomu gradu."

Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

"Jao tebi, Korozaine! Jao tebi, Betsaido! Da su se u Tiru i Sidonu zbila čudesa koja su se dogodila u vama, odavna bi već, sjedeć u kostrijeti i pepelu, činili pokoru.

Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

Ali Tiru i Sidonu bit će na Sudu lakše negoli vama.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

I ti Kafarnaume! Zar ćeš se do neba uzvisiti? Do u Podzemlje ćeš se strovaliti.

И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.

Tko vas sluša, mene sluša; tko vas prezire, mene prezire. A tko mene prezire, prezire onoga koji mene posla."

Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

Vratiše se zatim sedamdesetdvojica radosni govoreći: "Gospodine, i zlodusi nam se pokoravaju na tvoje ime!"

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.

A on im reče: "Promatrah Sotonu kako poput munje s neba pade.

А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

Evo, dao sam vam vlast da gazite po zmijama i štipavcima i po svoj sili neprijateljevoj i ništa vam neće naškoditi.

Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.

Ali ne radujte se što vam se duhovi pokoravaju, nego radujte se što su vam imena zapisana na nebesima."

Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.

U taj isti čas uskliknu Isus u Duhu Svetom: "Slavim te, Oče, Gospodaru neba i zemlje, što si ovo sakrio od mudrih i umnih, a objavio malenima. Da, Oče! Tako se tebi svidjelo.

В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

Sve mi preda Otac moj i nitko ne zna tko je Sin - doli Otac; niti tko je Otac - doli Sin i onaj kome Sin hoće da objavi."

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.

Tada se okrene učenicima pa im nasamo reče: "Blago očima koje gledaju što vi gledate!

И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

Kažem vam: mnogi su proroci i kraljevi htjeli vidjeti što vi gledate, ali nisu vidjeli; i čuti što vi slušate, ali nisu čuli!"

Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

I gle, neki zakonoznanac usta i, da ga iskuša, upita: "Učitelju, što mi je činiti da život vječni baštinim?"

И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

A on mu reče: "U Zakonu što piše? Kako čitaš?"

А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?

Odgovori mu onaj: Ljubi Gospodina Boga svojega iz svega srca svoga, i svom dušom svojom, i svom snagom svojom, i svim umom svojim; i svoga bližnjega kao sebe samoga!"

А той в отговор каза: ?Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“

Reče mu na to Isus: "Pravo si odgovorio. To čini i živjet ćeš."

Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

Ali hoteći se opravdati, reče on Isusu: "A tko je moj bližnji?"

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?

Isus prihvati i reče: "Čovjek neki silazio iz Jeruzalema u Jerihon. Upao među razbojnike koji ga svukoše i izraniše pa odoše ostavivši ga polumrtva.

В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

Slučajno je onim putem silazio neki svećenik, vidje ga i zaobiđe.

А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

A tako i levit: prolazeći onuda, vidje ga i zaobiđe.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.

Neki Samarijanac putujući dođe do njega, vidje ga, sažali se

Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,

pa mu pristupi i povije rane zalivši ih uljem i vinom. Zatim ga posadi na svoje živinče, odvede ga u gostinjac i pobrinu se za nj.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

Sutradan izvadi dva denara, dade ih gostioničaru i reče: 'Pobrini se za njega. Ako što više potrošiš, isplatit ću ti kad se budem vraćao.'"

А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.

"Što ti se čini, koji je od ove trojice bio bližnji onomu koji je upao među razbojnike?"

Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?

On odgovori: "Onaj koji mu iskaza milosrđe." Nato mu reče Isus: "Idi pa i ti čini tako!"

А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Dok su oni tako putovali, uđe on u jedno selo. Žena neka, imenom Marta, primi ga u kuću.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

Imala je sestru koja se zvala Marija. Ona sjede do nogu Gospodinovih i slušaše riječ njegovu.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.

A Marta bijaše sva zauzeta posluživanjem pa pristupi i reče: "Gospodine, zar ne mariš što me sestra samu ostavila posluživati? Reci joj dakle da mi pomogne."

А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.

Odgovori joj Gospodin: "Marta, Marta! Brineš se i uznemiruješ za mnogo,

Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

a jedno je potrebno. Marija je uistinu izabrala bolji dio, koji joj se neće oduzeti."

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.