Luke 1

Kad već mnogi poduzeše sastaviti izvješće o događajima koji se ispuniše među nama -

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

kako nam to predadoše oni koji od početka bijahu očevici i sluge Riječi -

както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

pošto sam sve, od početka, pomno ispitao, naumih i ja tebi, vrli Teofile, sve po redu napisati

видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

da se tako osvjedočiš o pouzdanosti svega u čemu si poučen.

за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

U dane Heroda, kralja judejskoga, bijaše neki svećenik imenom Zaharija iz razreda Abijina. Žena mu bijaše od kćeri Aronovih, a ime joj Elizabeta.

В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

Oboje bijahu pravedni pred Bogom: živjeli su besprijekorno po svim zapovijedima i odredbama Gospodnjim.

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

No nisu imali djeteta jer Elizabeta bijaše nerotkinja, a oboje već poodmakle dobi.

Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

Dok je Zaharija jednom po redu svoga razreda obavljao svećeničku službu pred Bogom,

И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

ždrijebom ga zapade po bogoslužnom običaju da uđe u Svetište Gospodnje i prinese kad.

според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

Za vrijeme kađenice sve je ono mnoštvo naroda vani molilo.

А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

A njemu se ukaza anđeo Gospodnji. Stajao je s desne strane kadionoga žrtvenika.

И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

Ugledavši ga, Zaharija se prepade i strah ga spopade.

А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

No anđeo mu reče: "Ne boj se, Zaharija! Uslišana ti je molitva: žena će ti Elizabeta roditi sina. Nadjenut ćeš mu ime Ivan.

Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

Bit će ti radost i veselje i rođenje će njegovo mnoge obradovati.

Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

Bit će doista velik pred Gospodinom. Ni vina ni drugoga opojnog pića neće piti. Duha Svetoga bit će pun već od majčine utrobe.

Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

Mnoge će sinove Izraelove obratiti Gospodinu, Bogu njihovu.

И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

Ići će pred njim u duhu i sili Ilijinoj da obrati srce otaca k sinovima i nepokorne k razumnosti pravednih te spremi Gospodinu narod pripravan."

Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

Nato Zaharija reče anđelu: "Po čemu ću ja to razaznati. Ta star sam i žena mi poodmakle dobi."

А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

Anđeo mu odgovori: "Ja sam Gabriel koji stojim pred Bogom. Poslan sam da govorim s tobom i da ti donesem ovu radosnu poruku.

Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

I evo, budući da nisi povjerovao mojim riječima, koje će se ispuniti u svoje vrijeme, zanijemjet ćeš i nećeš moći govoriti do dana dok se to ne zbude."

И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

Narod je iščekivao Zahariju i čudio se što se toliko zadržao u Svetištu.

А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

Kad je napokon izašao, nije im mogao ništa reći pa zaključiše da je u Svetištu imao viđenje. Nastojao im se doduše izraziti znakovima, ali osta nijem.

А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

Kad se navršiše dani njegove službe, otiđe kući.

И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

Nakon tih dana zatrudnje Elizabeta, njegova žena. Krila se pet mjeseci govoreći:

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

"Evo, to mi je učinio Gospodin u dane kad mu se svidje skinuti s mene sramotu među ljudima."

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.

U šestome mjesecu posla Bog anđela Gabriela u galilejski grad imenom Nazaret

А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

k djevici zaručenoj s mužem koji se zvao Josip iz doma Davidova; a djevica se zvala Marija.

при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

Anđeo uđe k njoj i reče: "Zdravo, milosti puna! Gospodin s tobom!"

И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

Na tu se riječ ona smete i stade razmišljati kakav bi to bio pozdrav.

А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

No anđeo joj reče: "Ne boj se, Marijo! Ta našla si milost u Boga.

И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

Evo, začet ćeš i roditi sina i nadjenut ćeš mu ime Isus.

И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

On će biti velik i zvat će se Sin Svevišnjega. Njemu će Gospodin Bog dati prijestolje Davida, oca njegova,

Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

i kraljevat će nad domom Jakovljevim uvijeke i njegovu kraljevstvu neće biti kraja."

Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

Nato će Marija anđelu: "Kako će to biti kad ja muža ne poznajem?"

А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

Anđeo joj odgovori: "Duh Sveti sići će na te i sila će te Svevišnjega osjeniti. Zato će to čedo i biti sveto, Sin Božji.

И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.

A evo tvoje rođakinje Elizabete: i ona u starosti svojoj zače sina. I njoj, nerotkinjom prozvanoj, ovo je već šesti mjesec.

Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

Ta Bogu ništa nije nemoguće!"

Защото за Бога няма нищо невъзможно.

Nato Marija reče: "Evo službenice Gospodnje, neka mi bude po tvojoj riječi!" I anđeo otiđe od nje.

А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

Tih dana usta Marija i pohiti u Gorje, u grad Judin.

През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

Uđe u Zaharijinu kuću i pozdravi Elizabetu.

и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

Čim Elizabeta začu Marijin pozdrav, zaigra joj čedo u utrobi. I napuni se Elizabeta Duha Svetoga

А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата й заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

i povika iz svega glasa: "Blagoslovljena ti među ženama i blagoslovljen plod utrobe tvoje!

и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

Ta otkuda meni da mi dođe majka Gospodina mojega?

И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

Gledaj samo! Tek što mi do ušiju doprije glas pozdrava tvojega, zaigra mi od radosti čedo u utrobi.

Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

Blažena ti što povjerova da će se ispuniti što ti je rečeno od Gospodina!"

И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

Tada Marija reče: "Veliča duša moja Gospodina,

И Мария каза: Величае душата ми Господа

klikće duh moj u Bogu, mome Spasitelju,

и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

što pogleda na neznatnost službenice svoje: odsad će me, evo, svi naraštaji zvati blaženom.

Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

Jer velika mi djela učini Svesilni, sveto je ime njegovo!

Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

Od koljena do koljena dobrota je njegova nad onima što se njega boje.

И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

Iskaza snagu mišice svoje, rasprši oholice umišljene.

Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

Silne zbaci s prijestolja, a uzvisi neznatne.

Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

Gladne napuni dobrima, a bogate otpusti prazne.

Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

Prihvati Izraela, slugu svoga, kako obeća ocima našim:

Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

spomenuti se dobrote svoje prema Abrahamu i potomstvu njegovu dovijeka."

както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

Marija osta s Elizabetom oko tri mjeseca, a onda se vrati kući.

И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Elizabeti se međutim navršilo vrijeme da rodi. I porodi sina.

А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

Kad su njezini susjedi i rođaci čuli da joj Gospodin obilno iskaza dobrotu, radovahu se s njome.

И когато съседите и роднините й чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

Osmoga se dana okupe da obrežu dječaka. Htjedoše ga prozvati imenom njegova oca - Zaharija,

И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

no mati se njegova usprotivi: "Nipošto, nego zvat će se Ivan!"

Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

Rekoše joj na to: "Ta nikoga nema od tvoje rodbine koji bi se tako zvao."

А те й рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

Tada znakovima upitaju oca kojim ga imenom želi prozvati.

Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

On zaiska pločicu i napisa "Ivan mu je ime!" Svi se začude,

А той поиска дъсчица и написа: Йоан Е името му. И те всички се зачудиха.

a njemu se umah otvoriše usta i jezik te progovori blagoslivljajući Boga.

И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

Strah obuze sve njihove susjede, a po svem su se Gorju judejskom razglašavali svi ti događaji.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

I koji su god čuli, razmišljahu o tome pitajući se: "Što li će biti od ovoga djeteta?" Uistinu, ruka Gospodnja bijaše s njime.

И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

A Zaharija, otac njegov, napuni se Duha Svetoga i stade prorokovati: što pohodi i otkupi narod svoj!

Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

в святост и правда пред Него през всичките си дни.

Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора отгоре,

за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи краката ни в пътя на мира.

А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.