Lamentations 5

5:1

Spomeni se, Jahve, što nas je snašlo, pogledaj, vidi sramotu našu!

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

5:2

Baština naša pade u ruke strancima, domovi naši pripadoše tuđincima.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

5:3

Siročad smo: oca nemamo, majke su nam kao udovice.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

5:4

Vodu što pijemo plaćamo novcem, i za drvo valja nam platiti.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

5:5

Jaram nam je o vratu, gone nas, iscrpljeni smo, ne daju nam predahnuti.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

5:6

Pružamo ruke k Egiptu i Asiriji da se kruha nasitimo.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

5:7

Oci naši zgriješiše i više ih nema, a mi nosimo krivice njihove.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

5:8

Robovi nama zapovijedaju, a nitko da nas izbavi iz ruku njihovih.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

5:9

Kruh svoj donosimo izlažući život maču u pustinji.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

5:10

Koža nam gori kao peć užarena, ognjicom od plamena gladi.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

5:11

Oskvrnuli su žene na Sionu i djevice u gradovima judejskim.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

5:12

Svojim su rukama vješali knezove, ni lica staračka nisu poštivali.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

5:13

Mladići su nosili žrvnjeve, djeca padala pod bremenom drva.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

5:14

Starci su ostavili vrata, mladići više ne sviraju na lirama.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

5:15

Radosti nesta iz naših srdaca, naš ples se pretvori u tugovanje.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

5:16

Pao je vijenac s naše glave, jao nama što zgriješismo!

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

5:17

Evo zašto nam srce boluje, evo zašto nam oči se zastiru:

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

5:18

zato što Gora sionska opustje i po njoj se šuljaju šakali.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

5:19

Ali ti, Jahve, ostaješ zauvijek, tvoj je prijesto od koljena do koljena.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

5:20

Zašto da nas zaboraviš zauvijek, da nas ostaviš za mnoge dane?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

5:21

Vrati nas k sebi, Jahve, obratit ćemo se, obnovi dane naše kao što nekoć bijahu.

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

5:22

Il' nas hoćeš sasvim zabaciti i na nas se beskrajno srditi?

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?