Lamentations 3

Ja sam čovjek što upozna bijedu pod šibom gnjeva njegova.

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Mene je odveo i natjerao da hodam u tmini i bez svjetlosti.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

I upravo mene bije i udara bez prestanka njegova ruka.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Iscijedio je moje meso, kožu moju, polomio kosti moje.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Načinio mi jaram, glavu obrubio tegobama.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Pustio me da živim u tminama kao mrtvaci vječiti.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Zazidao me, i ja ne mogu izaći, otežao je moje okove.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Kada sam vikao i zapomagao, molitvu je moju odbijao.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Zazidao mi ceste tesanim kamenom, zakrčio je putove moje.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Meni on bijaše medvjed koji vreba, lav u zasjedi.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

U bespuća me vodio, razdirao, ostavljao me da umirem.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Napinjao je luk svoj i gađao me kao metu za svoje strelice.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

U slabine mi sasuo strelice, sinove svoga tobolca.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Postao sam smiješan svome narodu, rugalica svakidašnja.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Gorčinom me hranio, pelinom me napajao.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Puštao me da zube kršim kamen grizući, zakapao me u pepeo.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Duši je mojoj oduzet mir i više ne znam što je sreća!

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Rekoh: Dotrajao je život moj i nada koja mi od Jahve dolazi.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Spomeni se bijede moje i stradanja, pelina i otrova!

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Bez prestanka na to misli i sahne duša u meni.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

To nosim u srcu i gojim nadu u sebi.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Dobrota Jahvina nije nestala, milosrđe njegovo nije presušilo.

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Oni se obnavljaju svako jutro: tvoja je vjernost velika!

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

"Jahve je dio moj", veli mi duša, "i zato se u nj pouzdajem."

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Dobar je Jahve onom koji se u nj pouzdaje, duši koja ga traži.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Dobro je u miru čekati spasenje Jahvino!

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Dobro je čovjeku da nosi jaram za svoje mladosti.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Neka sjedi u samoći i šuti, jer mu On to nametnu;

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

neka usne priljubi uz prašinu, možda još ima nade!

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Neka pruži obraz onome koji ga bije, neka se zasiti porugom.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Jer Gospod ne odbacuje nikoga zauvijek:

Защото Господ не отхвърля завинаги,

jer ako i rastuži, on se smiluje po svojoj velikoj ljubavi.

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

Jer samo nerado on ponižava i rascvili sinove čovjeka.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Kad se gaze nogama svi zemaljski sužnjevi,

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

kad se izvrće pravica čovjeku pred licem Svevišnjeg,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

kad se krivica nanosi čovjeku u parnici, zar Gospod ne vidi?

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Tko je rekao nešto i zbilo se? Nije li Gospod to zapovjedio?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Ne dolazi li iz usta Svevišnjega i dobro i zlo?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Na što se tuže živi ljudi? Svatko na svoj grijeh.

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Ispitajmo, pretražimo pute svoje i vratimo se Jahvi.

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Dignimo svoje srce i ruke svoje k Bogu koji je na nebesima.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Da, mi smo se odmetali, bili nepokorni, a ti, ti nisi praštao!

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Obastrt gnjevom svojim, gonio si nas, ubijao i nisi štedio.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Oblakom si se obastro da molitva ne prodre do tebe.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Načinio si od nas smeće i odmet među narodima.

Помия и измет ни направи сред народите.

Razjapili usta na nas svi neprijatelji naši.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Užas i jama bila nam sudbina, propast i zator!

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Potoci suza teku iz očiju mojih zbog propasti Kćeri naroda mojega.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Moje oči liju suze bez prestanka, jer prestanka nema

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

dok ne pogleda i ne vidi Jahve s nebesa.

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

Moje mi oko bol zadaje zbog kćeri svih mojega grada.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Uporno me k'o pticu progone svi što me mrze, a bez razloga.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

U jamu baciše moj život i zatrpaše je kamenjem.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

Voda mi dođe preko glave, rekoh sam sebi: "Pogiboh!"

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

I tada zazvah ime tvoje, Jahve, iz najdublje jame.

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Ti oču moj glas: "Ne začepljuj uši svoje na vapaje moje."

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Bliz meni bijaše u dan vapaja mog, govoraše: "Ne boj se!"

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Ti si, Gospode, izborio pravdu za dušu moju, ti si život moj izbavio.

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Ti, Jahve, vidje kako me tlače, dosudi mi pravdu.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Ti vidje svu osvetu njinu, sve podvale protiv mene.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Čuo si, Jahve, podrugivanje njihovo, sve podvale protiv mene.

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Usne protivnika mojih i misli njine protiv mene su cio dan.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Kad sjede, kad ustaju, pogledaj samo: ja sam im pjesma-rugalica.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Vrati im, Jahve, milo za drago, po djelu ruku njihovih.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Učini da srca im otvrdnu, udari ih prokletstvom svojim.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Goni ih gnjevno i sve ih istrijebi pod nebesima svojim, Jahve!

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!