Joshua 17

Ždrijebom je dopao i dio plemenu Manašeovu, jer je Manaše bio prvenac Josipov. Makiru, prvencu Manašeovu, ocu Gileadovu - bijaše on ratnik bez premca - pripade Gilead i Bašan.

А това беше жребият за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. За Махир, първородния на Манасия, бащата на Галаад, бяха Галаад и Васан, понеже той беше воин.

Dobili su svoj dio i ostali sinovi Manašeovi po svojim porodicama: sinovi Abiezerovi, sinovi Helekovi, sinovi Asrielovi; sinovi Šekemovi, sinovi Heferovi i sinovi Šemidini. To su muški potomci Manašea, sina Josipova, po svojim porodicama.

А това беше за останалите синове на Манасия според родовете им: за синовете на Авиезер и за синовете на Хелек, и за синовете на Асриил, и за синовете на Сихем, и за синовете на Ефер, и за синовете на Семида. Това бяха потомците от мъжки пол на Манасия, сина на Йосиф, според родовете им.

A Selofhad, sin Hefera, sina Gileada, sina Makira, sina Manašeova, nije imao sinova nego samo kćeri. Evo im imena: Mahla, Noa, Hogla, Milka i Tirsa.

А Салпаад, синът на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а само дъщери. И ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

One dođoše pred svećenika Eleazara i pred Jošuu, sina Nunova, i pred glavare govoreći: "Jahve je zapovjedio Mojsiju da se i nama dade baština među našom braćom." I dadoše im po Jahvinoj zapovijedi baštinu među braćom njihova oca.

И те дойдоха пред свещеника Елеазар и пред Иисус, сина на Навий, и пред първенците, и казаха: ГОСПОД заповяда на Мойсей да ни даде наследство между братята ни. И според заповедта на ГОСПОДА той им даде наследство между братята на баща им.

Tako je dopalo Manašeu deset dijelova, povrh gileadske i bašanske zemlje, koje su s onu stranu Jordana.

Така на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и Васан, която е оттатък Йордан;

Kćeri Manašeove dobiše baštinu među njegovim sinovima, a zemlja gileadska pripala je drugim sinovima Manašeovim.

понеже дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му. А галаадската земя беше на останалите синове на Манасия.

Međa je Manašeova išla od Ašera do Mikmetata, koji leži nasuprot Šekemu, a zatim zavijala desno prema Jašibu na izvoru Tapuahu.

А границата на Манасия беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата вървеше надясно до жителите на Ен-Тапфуа.

Pokrajina Tapuah pripadaše Manašeu, ali sam Tapuah na međi Manašeovoj pripadaše sinovima Efrajimovim.

Земята на Тапфуа принадлежеше на Манасия, но Тапфуа, на границата на Манасия, принадлежеше на синовете на Ефрем.

Međa je silazila do potoka Kane. Južno od potoka bili su i ovi gradovi što su Efrajimovim sinovima pripadali između Manašeovih gradova; a zemlja se Manašeova nalazila na sjeveru i izbijala na more.

И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези градове на Ефрем се намираха между градовете на Манасия. И границата на Манасия беше северно от потока и свършваше при морето.

Područje s juga pripadalo je Efrajimu, na sjeveru Manašeu, a more im bi međa; na sjeveru su graničili s Ašerom, a s Jisakarom na istoku.

На юг беше на Ефрем, а на север — на Манасия, и морето беше границата им. И на север земите им достигаха до Асир, а на изток — до Исахар.

Manašeu pripadahu u Jisakaru i Ašeru: Bet-Šean sa svojim selima, Jibleam sa svojim selima, stanovnici Dora sa svojim selima, stanovnici En-Dora sa svojim selima, stanovnici Taanaka sa svojim selima, stanovnici Megida sa svojim selima; dakle: tri područja.

И в земите на Исахар и Асир Манасия притежаваше Ветсан и градовете му и Ивлеам и градовете му, и жителите на Дор и градовете му, и жителите на Ендор и градовете му, и жителите на Таанах и градовете му, и жителите на Магедон и градовете му — три хълмисти области.

Ali Manašeovi sinovi nisu mogli osvojiti te gradove i zato su Kanaanci ostali u tom kraju.

Но синовете на Манасия не можаха да завладеят тези градове и ханаанците искаха да останат в тази земя.

Ali kad su ojačali sinovi Izraelovi, nametnuše Kanaancima tlaku, ali ih nisu uspjeli protjerati.

И когато израилевите синове станаха силни, принудиха ханаанците да им работят, но съвсем не ги изгониха.

Obrate se tada Josipovi sinovi Jošui i upitaju: "Zašto si nam dao u baštinu prema jednom ždrijebu, samo jedan dio, kad smo mnogobrojni i Jahve nas dosad blagoslivljao?"

Тогава синовете на Йосиф говориха на Иисус и казаха: Защо ми даде само един жребий и един дял за наследство, след като съм многоброен народ, както ГОСПОД ме е благословил досега?

Jošua im odgovori: "Kad ste narod mnogobrojan, pođite u šumu i krčite ondje sebi zemlje u periškoj i refaimskoj krajini, ako vam je pretijesna gora Efrajimova."

А Иисус им каза: Щом като си многоброен народ, изкачи се в гората и си изсечи там място в земята на ферезейците и на рафаимите, щом като хълмистата земя на Ефрем ти е прекалено тясна.

A sinovi Josipovi rekoše: "Gora nam ova neće biti dosta, a svi Kanaanci koji žive u ravnici imaju željezna kola, oni što su u Bet-Šeanu i selima njegovim i oni koji su u dolini jizreelskoj."

Но синовете на Йосиф казаха: Хълмистата земя не ни е достатъчна, а всичките ханаанци, които живеят в равнината, имат железни колесници — и онези, които са във Ветсан и градовете му, и онези, които са в долината на Езраел.

Tada odgovori Jošua domu Josipovu, i Efrajimu i Manašeu: "Vi ste brojan narod i imate silnu snagu. Zato nećeš dobiti samo jedan ždrijeb:

И Иисус говори на йосифовия дом, на Ефрем и Манасия и каза: Ти си голям народ и имаш голяма сила; няма да имаш само един жребий;

neka gora bude tvoja. Ako je šumovita, iskrči je pa će obronci biti posjed doma tvoga. Istjerat ćeš sigurno Kanaance ako i imaju željezna kola, ako i jesu jaki."

но хълмистата земя ще бъде за теб, защото е гора и ще я изсечеш, и до най-далечните си краища ще бъде за теб, понеже ще изгониш ханаанците, въпреки че имат железни колесници и въпреки че са силни.