John 11

Bijaše neki bolesnik, Lazar iz Betanije, iz sela Marije i sestre joj Marte.

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

Marija bijaše ono pomazala Gospodina pomašću i otrla mu noge svojom kosom. Njezin dakle brat Lazar bijaše bolestan.

А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.

Sestre stoga poručiše Isusu: "Gospodine, evo onaj koga ljubiš, bolestan je."

И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.

Čuvši to, Isus reče: "Ta bolest nije na smrt, nego na slavu Božju, da se po njoj proslavi Sin Božji."

А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.

A Isus ljubljaše Martu i njezinu sestru i Lazara.

А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.

Ipak, kad je čuo za njegovu bolest, ostade još dva dana u onome mjestu gdje se nalazio.

И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.

Istom nakon toga reče učenicima: "Pođimo opet u Judeju!"

След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Kažu mu učenici: "Učitelju, Židovi su sad tražili da te kamenuju, pa da opet ideš onamo?"

Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

Odgovori Isus: "Nema li dan dvanaest sati? Hodi li tko danju, ne spotiče se jer vidi svjetlost ovoga svijeta.

Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Hodi li tko noću, spotiče se jer nema svjetlosti u njemu."

Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.

To reče, a onda im dometnu: "Lazar, prijatelj naš, spava, no idem probuditi ga."

Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

Rekoše mu nato učenici: "Gospodine, ako spava, ozdravit će."

Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

No Isus to reče o njegovoj smrti, a oni pomisliše da govori o spavanju, o snu.

Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.

Tada im Isus reče posve otvoreno: "Lazar je umro.

Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.

Ja se radujem što ne bijah ondje, i to poradi vas - da uzvjerujete. Nego pođimo k njemu!"

Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.

Nato Toma zvani Blizanac reče suučenicima: "Hajdemo i mi da umremo s njime!"

Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

Kad je dakle Isus stigao, nađe da je onaj već četiri dana u grobu.

И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.

Betanija bijaše blizu Jeruzalema otprilike petnaest stadija.

А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;

A mnogo Židova bijaše došlo tješiti Martu i Mariju zbog brata njihova.

и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.

Kad Marta doču da Isus dolazi, pođe mu u susret dok je Marija ostala u kući.

А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.

Marta reče Isusu: "Gospodine, da si bio ovdje, brat moj ne bi umro.

Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.

Ali i sada znam: što god zaišteš od Boga, dat će ti."

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

Kaza joj Isus: "Uskrsnut će brat tvoj!"

Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне.

A Marta mu odgovori: "Znam da će uskrsnuti o uskrsnuću, u posljednji dan."

Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

Reče joj Isus: "Ja sam uskrsnuće i život: tko u mene vjeruje, ako i umre, živjet će.

Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;

I tko god živi i vjeruje u mene, neće umrijeti nikada. Vjeruješ li ovo?"

и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?

Odgovori mu: "Da, Gospodine! Ja vjerujem da si ti Krist, Sin Božji, Onaj koji dolazi na svijet!"

Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света.

Rekavši to ode, zovnu svoju sestru Mariju i reče joj krišom: "Učitelj je ovdje i zove te."

И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика.

A ona, čim doču, brzo ustane i pođe k njemu.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

Isus još ne bijaše ušao u selo, nego je dotada bio na mjestu gdje ga je Marta susrela.

Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

Kad Židovi, koji su s Marijom bili u kući i tješili je, vidješe kako je brzo ustala i izišla, pođoše za njom; mišljahu da ide na grob plakati.

А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

A kad Marija dođe onamo gdje bijaše Isus i kad ga ugleda, baci mu se k nogama govoreći: "Gospodine, da si bio ovjde, brat moj ne bi umro."

И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.

Kad Isus vidje kako plače ona i Židovi koji je dopratiše, potresen u duhu i uzbuđen

Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.

upita: "Kamo ste ga položili?" Odgovoriše mu: "Gospodine, dođi i pogledaj!"

И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

I zaplaka Isus.

Иисус се просълзи.

Nato su Židovi govorili: "Gle, kako ga je ljubio!"

Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!

A neki između njih rekoše: "Zar on, koji je slijepcu otvorio oči, nije mogao učiniti da ovaj ne umre?"

А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?

Isus onda, ponovno potresen, pođe grobu. Bila je to pećina, a na nju navaljen kamen.

А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.

Isus zapovjedi: "Odvalite kamen!" Kaže mu pokojnikova sestra Marta: "Gospodine, već zaudara. Ta četvrti je dan."

Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.

Kaže joj Isus: "Nisam li ti rekao: budeš li vjerovala, vidjet ćeš slavu Božju?"

Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Odvališe dakle kamen. A Isus podiže oči i reče: "Oče, hvala ti što si me uslišao.

Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Ja sam znao da me svagda uslišavaš; no rekoh to zbog nazočnog mnoštva: da vjeruju da si me ti poslao."

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.

Rekavši to povika iza glasa: "Lazare, izlazi!"

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

I mrtvac iziđe, noge mu i ruke bile povezane povojima, a lice omotano ručnikom. Nato Isus reče: "Odriješite ga i pustite neka ide!"

И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.

Tada mnogi Židovi koji bijahu došli k Mariji, kad vidješe što Isus učini, povjerovaše u nj.

Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.

A neki od njih odu farizejima i pripovjede im što Isus učini.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.

Stoga glavari svećenički i farizeji sazvaše Vijeće. Govorili su: "Što da radimo? Ovaj čovjek čini mnoga znamenja.

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.

Ako ga pustimo tako, svi će povjerovati u nj pa će doći Rimljani i oduzeti nam ovo mjesto i narod!"

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.

A jedan od njih - Kajfa, veliki svećenik one godine - reče im: "Vi ništa ne znate.

А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

I ne mislite kako je za vas bolje da jedan čovjek umre za narod, nego da sav narod propadne!"

нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

To ne reče sam od sebe, nego kao veliki svećenik one godine prorokova da Isus ima umrijeti za narod;

Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

ali ne samo za narod nego i zato da raspršene sinove Božje skupi u jedno.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.

Toga dana dakle odluče da ga ubiju.

И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.

Zbog toga se Isus više nije javno kretao među Židovima, nego je odatle otišao u kraj blizu pustinje, u grad koji se zove Efrajim. Tu se zadržavao s učenicima.

Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.

Bijaše blizu židovska Pasha i mnogi iz toga kraja uziđoše prije Pashe u Jeruzalem da se očiste.

А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

Iskahu dakle Isusa te se stojeći u Hramu zapitkivahu: "Što vam se čini? Zar on ne kani doći na Blagdan?"

И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

A glavari svećenički i farizeji izdadoše naredbu: ako tko sazna gdje je, neka dojavi da ga uhvate.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.