Job 41

Zalud je nadu u njega gojiti, na pogled njegov čovjek već pogiba.

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Junaka nema da njega razdraži, tko će mu se u lice suprotstavit'?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Tko se sukobi s njim i živ ostade? Pod nebesima tog čovjeka nema!

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Prešutjet neću njegove udove, ni silnu snagu, ni ljepotu stasa.

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Tko mu smije razodjenut' odjeću, tko li kroz dvostruk prodrijeti mu oklop?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Tko će mu ralje rastvorit' dvokrilne kad strah vlada oko zubi njegovih?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Hrbat mu je od ljuskavih štitova, zapečaćenih pečatom kamenim.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Jedni uz druge tako se sljubiše da među njima dah ne bi prošao.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Tako su čvrsto slijepljeni zajedno: priljubljeni, razdvojit' se ne mogu.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Kad kihne, svjetlost iz njega zapršti, poput zorinih vjeđa oči su mu.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Zublje plamsaju iz njegovih ralja, iskre ognjene iz njih se prosiplju.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Iz nozdrva mu sukljaju dimovi kao iz kotla što kipi na vatri.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Dah bi njegov zapalio ugljevlje, jer mu iz ralja plamenovi suču.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

U šiji leži sva snaga njegova, a ispred njega užas se prostire.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Kad se ispravi, zastrepe valovi i prema morskoj uzmiču pučini.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Poput pećine srce mu je tvrdo, poput mlinskoga kamena otporno.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Pregibi tusta mesa srasli su mu, čvrsti su kao da su saliveni.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Zgodi li ga mač, od njeg se odbije, tako i koplje, sulica i strijela.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Poput slame je za njega željezo, mjed je k'o drvo iscrvotočeno.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

On ne uzmiče od strelice s luka, stijenje iz praćke na nj k'o pljeva pada.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

K'o slamčica je toljaga za njega, koplju se smije kad zazviždi nad njim.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Crepovlje oštro ima na trbuhu i blato njime ore k'o drljačom.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Pod njim vrtlog sav k'o lonac uskipi, uspjeni more k'o pomast u kotlu.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Za sobom svijetlu ostavlja on brazdu, regbi, bijelo runo bezdan prekriva.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Ništa slično na zemlji ne postoji i niti je tko tako neustrašiv.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

I na najviše on s visoka gleda, kralj je svakome, i najponosnijim."

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.