Job 37

Da, od toga i moje srce drhti i s mjesta svoga iskočiti hoće.

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Čujte, čujte gromor glasa njegova, tutnjavu što mu iz usta izlazi.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Gle, munja lijeće preko cijelog neba - i sijevne blijesak s kraja na kraj zemlje -

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

iza nje silan jedan glas se ori: to On gromori glasom veličajnim. Munje mu lete, nitko ih ne priječi, tek što mu je glas jednom odjeknuo.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Da, Bog gromori glasom veličajnim, djela velebna, neshvatljiva stvara.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Kad snijegu kaže: 'Zasniježi po zemlji!' i pljuskovima: 'Zapljuštite silno!'

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

svakom čovjeku zapečati ruke da svi njegovo upoznaju djelo.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

U brlog se tad zvijeri sve uvuku i na svojem se šćućure ležaju.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

S južne se strane podiže oluja, a studen vjetri sjeverni donose.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Već led od daha Božjega nastaje i vodena se kruti površina.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

I opet vodom puni on oblake, i sijevat' stanu oblaci munjama;

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

kruže posvuda po volji njegovoj, što im naloži, to će izvršiti na licu cijelog kruga zemaljskoga.

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

Šalje ih - ili da kazni narode, ili da ih milosrđem obdari.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Poslušaj ovo, Jobe, umiri se i promotri djela Božja čudesna.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Znaš li kako Bog njima zapovijeda, kako munju iz oblaka svog pušta?

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Znaš li o čem vise gore oblaci? Čudesna to su znanja savršenog.

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Kako ti gore od žege haljine u južnom vjetru kad zemlja obamre?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Zar si nebesa s njim ti razapeo, čvrsta poput ogledala livenog?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

DÓe naputi me što da mu kažemo: zbog tmine se ne snalazimo više.

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Zar ćeš mu reći: 'Hoću govoriti'? Ili na propast vlastitu pristati?

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Tko, dakle, može u svjetlost gledati na nebesima što se sja blistavo kada oblake rastjeraju vjetri?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Sa sjevera k'o zlato je bljesnulo: veličanstvom strašnim Bog se odjenu!

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Da, Svesilnog doseći ne možemo, neizmjeran je u moći i sudu, velik u pravdi, nikog on ne tlači.

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

Zato ljudi svi neka ga se boje! Na mudrost oholu on i ne gleda!"

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.