Job 31

Sa svojim očima savez sam sklopio da pogledat neću nijednu djevicu.

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

A što mi je Bog odozgo dosudio, kakva mi je baština od Svesilnoga?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

TÓa nije li nesreća za opakoga, a nevolja za one koji zlo čine?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Ne proniče li on sve moje putove, ne prebraja li on sve moje korake?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Zar sam ikad u društvu laži hodio, zar mi je noga k prijevari hitjela?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Nek' me na ispravnoj mjeri Bog izmjeri pa će uvidjeti neporočnost moju!

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Ako mi je korak s puta kad zašao, ako mi se srce za okom povelo, ako mi je ljaga ruke okaljala,

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

neka drugi jede što sam posijao, neka sve moje iskorijene izdanke!

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Ako mi zavede srce žena neka, ako za vratima svog bližnjeg kad vrebah,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

neka moja žena drugom mlin okreće, neka s drugim svoju podijeli postelju!

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Djelo bestidno time bih počinio, zločin kojem pravda treba da presudi,

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

užego vatru što žeže do Propasti i što bi svu moju sažgala ljetinu.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Ako kada prezreh pravo sluge svoga il' služavke, sa mnom kad su se parbili,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

što ću učiniti kada Bog ustane? Što ću odvratit' kad račun zatraži?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Zar nas oba on ne stvori u utrobi i jednako sazda u krilu majčinu?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Ogluših li se na molbe siromaha ili rasplakah oči udovičine?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Jesam li kada sam svoj jeo zalogaj a da ga nisam sa sirotom dijelio?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

TÓa od mladosti k'o otac sam mu bio, vodio sam ga od krila materina!

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Zar sam beskućnika vidio bez odjeće ili siromaha kog bez pokrivača

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

a da mu bedra ne blagosloviše mene kad se runom mojih ovaca ogrija?

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Ako sam ruku na nevina podigao znajuć' da mi je na vratima branitelj,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

nek' se rame moje od pleća odvali i neka mi ruka od lakta otpadne!

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Jer strahote Božje na mene bi pale, njegovu ne bih odolio veličanstvu.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Zar sam u zlato pouzdanje stavio i rekao zlatu: 'Sigurnosti moja!'

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Zar sam se veliku blagu radovao, bogatstvima koja su mi stekle ruke?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Zar se, gledajući sunce kako blista i kako mjesec sjajni nebom putuje,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

moje srce dalo potajno zavesti da bih rukom njima poljubac poslao?

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

Grijeh bi to bio što za sudom vapije, jer Boga višnjega bih se odrekao.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Zar se obradovah nevolji dušmana i likovah kad ga je zlo zadesilo,

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

ja koji ne dadoh griješiti jeziku, proklinjući ga i želeći da umre?

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Ne govorahu li ljudi mog šatora: 'TÓa koga nije on mesom nasitio'?

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Nikad nije stranac vani noćivao, putniku sam svoja otvarao vrata.

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Zar sam grijehe svoje ljudima tajio, zar sam u grudima skrivao krivicu

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

jer sam se plašio govorkanja mnoštva i strahovao od prezira plemenskog te sam mučao ne prelazeć' svoga praga?

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

O, kad bi koga bilo da mene sasluša! Posljednju sam svoju riječ ja izrekao: na Svesilnom je sad da mi odgovori! Nek' mi optužnicu napiše protivnik,

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

i ja ću je nosit' na svome ramenu, čelo ću njome k'o krunom uresit'.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Dat ću mu račun o svojim koracima i poput kneza pred njega ću stupiti."

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Ako je na me zemlja moja vikala, ako su s njom brazde njezine plakale;

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

ako sam plodove jeo ne plativši i ako sam joj ojadio ratare,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

[40a] neka mjesto žita po njoj niče korov, a mjesto ječma nek' posvud kukolj raste! [40b] Konac riječi Jobovih.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.