Job 30

"A sada, gle, podruguju se mnome ljudi po ljetima mlađi od mene kojih oce ne bih bio metnuo ni s ovčarskim psima stada svojega.

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Ta što će mi jakost ruku njihovih kad im muževna ponestane snaga ispijena glađu i oskudicom.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Glodali su u pustinji korijenje i čestar opustjelih ruševina.

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Lobodu su i s grmlja lišće brali, kao kruh jeli korijenje žukino.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Od društva ljudskog oni su prognani, za njima viču k'o za lopovima.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Živjeli su po strašnim jarugama, po spiljama i u raspuklinama.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Urlik im se iz šikarja dizao; po trnjacima ležahu stisnuti.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Sinovi bezvrijednih, soj bezimenih, bičevima su iz zemlje prognani.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Rugalicom sam postao takvima i njima sada služim kao priča!

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Gnušaju me se i bježe od mene, ne ustežu se pljunut' mi u lice.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

I jer On luk mi slomi i satrije me, iz usta svojih izbaciše uzdu.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

S desne moje strane rulja ustaje, noge moje u bijeg oni tjeraju, put propasti prema meni nasiplju.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Stazu mi ruše da bi me satrli, napadaju i ne brani im nitko,

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

prolomom oni širokim naviru i kotrljaju se poput oluje.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Strahote sve se okreću na mene, mojeg ugleda kao vjetra nesta, poput oblaka iščeznu spasenje.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Duša se moja rasipa u meni, dani nevolje na me se srušili.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Noću probada bolest kosti moje, ne počivaju boli što me glođu.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Muka mi je i halju nagrdila i stegla me k'o ovratnik odjeće.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

U blato me je oborila dolje, gle, postao sam k'o prah i pepeo.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

K Tebi vičem, al' Ti ne odgovaraš; pred Tobom stojim, al' Ti i ne mariš.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Prema meni postao si okrutan; rukom preteškom na me se obaraš.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

U vihor me dižeš, nosiš me njime, u vrtlogu me olujnom kovitlaš.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Da, znadem da si me smrti predao, saborištu zajedničkom svih živih.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Al' ne pruža li ruku utopljenik, ne viče li kad padne u nevolju?

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Ne zaplakah li nad nevoljnicima, ne sažalje mi duša siromaha?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Sreći se nadah, a dođe nesreća; svjetlost čekah, a gle, zavi me tama.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Utroba vri u meni bez prestanka, svaki dan nove patnje mi donosi.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Smrknut idem, al' nitko me ne tješi; ustajem u zboru - da bih kriknuo.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Sa šakalima sam se zbratimio i nojevima postao sam drugom.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Na meni sva je koža pocrnjela, i kosti mi je sažgala ognjica.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Tužaljka mi je ugodila harfu, svirala mi glas narikača ima.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.