Job 24

Zašto Svesilni ne promatra vremena, a dane njegove ne vide mu vjernici?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Bezbožnici pomiču granice, otimaju stado i pasu ga.

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Sirotama odvode magarca, udovi u zalog vola dižu.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

Siromahe tjeraju sa puta; skrivaju se ubogari zemlje.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

K'o magarci divlji u pustinji zarana idu da plijen ugrabe: pustinja im hrani mališane.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Po tuđem polju oni pabirče, paljetkuju vinograd opakog.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Goli noće, nemaju haljine, ni pokrivača protiv studeni.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Oni kisnu na planinskom pljusku; bez skloništa uz hrid se zbijaju.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Otkidaju od sise sirotu, ubogom u zalog dijete grabe.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Goli hode, nemaju haljina; izgladnjeli, tuđe snoplje nose.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Oni mlina za ulje nemaju; ožednjeli, gaze u kacama.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Samrtnici hropću iz gradova, ranjenici u pomoć zazivlju. Al' na sve to Bog se oglušuje.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Ima onih koji mrze svjetlost: ne priznaju njezinih putova niti se staza drže njezinih.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Za mraka se diže ubojica, kolje ubogog i siromaha. U gluhoj se noći lopov skiće [16a] i u tmini provaljuje kuće.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Sumrak žudi oko preljubnika: 'Nitko me vidjet neće', kaže on i zastire velom svoje lice.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

[16b]Za vidjela oni se skrivaju, oni neće da za svjetlost znaju.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

Zora im je kao sjena smrtna: kad zarudi, silan strah ih hvata.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Prije nego svane, on već hitro bježi kloneći se puta preko vinograda. Njegova su dobra prokleta u zemlji.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

K'o što vrućina i žega snijeg upija, tako i Podzemlje proždire grešnike.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Zaboravilo ga krilo što ga rodi, ime se njegovo više ne spominje: poput stabla zgromljena je opačina.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Ženu nerotkinju on je zlostavljao, udovici nije učinio dobra.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Al' Onaj što snažno hvata nasilnike, ustaje, a njima sva se nada gasi.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Dade mu sigurnost, i on se pouzda; okom je njegove nadzirao staze.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Dignu se za kratko, a onda nestanu, ruše se i kao svi drugi istrunu, posječeni kao glave klasovima."

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Nije li tako? Tko će me u laž utjerat'? Tko moje riječi poništiti može?"

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?