Job 21

Job progovori i reče:

Тогава Йов отговори и каза:

"Slušajte, slušajte dobro što ću reći, utjehu mi takvu barem udijelite.

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Otrpite da riječ jednu ja izrečem, kad završim, tad se rugajte slobodno.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Zar protiv čovjeka dižem ja optužbu? Kako da strpljenje onda ne izgubim?

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Pogledajte na me: užas će vas spopast', rukom ćete svoja zakloniti usta;

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

pomislim li na to, prestravim se i sam i čitavim svojim tad protrnem tijelom.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Zašto na životu ostaju zlikovci i, što su stariji, moćniji bivaju?

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

Potomstvo njihovo s njima napreduje a izdanci im se množe pred očima.

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

Strah nikakav kuće njihove ne mori i šiba ih Božja ostavlja na miru.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Njihovi bikovi plode pouzdano, krave im se tele i ne jalove se.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

K'o jagnjad djeca im slobodno skakuću, veselo igraju njihovi sinovi.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

Oni pjevaju uz harfe i bubnjeve i vesele se uz zvukove svirale.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

Dane svoje završavaju u sreći, u Podzemlje oni silaze spokojno.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

A govorili su Bogu: 'Ostavi nas, ne želimo znati za tvoje putove!

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

TÓa tko je Svesilni da njemu služimo i kakva nam korist da ga zazivamo?'

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Zar svoju sreću u ruci ne imahu, makar do Njega ne drže ništa oni?

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Zar se luč opakog kada ugasila? Zar se na njega oborila nesreća? Zar mu u gnjevu svom On skroji sudbinu?

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Zar je kao slama na vjetru postao, kao pljeva koju vihor svud raznosi?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Hoće l' ga kaznit' Bog u njegovoj djeci? Ne, njega nek' kazni da sam to osjeti!

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

Vlastitim očima nek' rasap svoj vidi, neka se napije srdžbe Svesilnoga!

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

TÓa što poslije smrti on za dom svoj mari kad će se presjeć' niz njegovih mjeseci?

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

Ali tko će Boga učiti mudrosti, njega koji sudi najvišim bićima?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

Jedan umire u punom blagostanju, bez briga ikakvih, u potpunom miru,

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

bokova od pretiline otežalih i kostiju sočne moždine prepunih.

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

A drugi umire s gorčinom u duši, nikad nikakve ne okusivši sreće.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Obojica leže zajedno u prahu, crvi ih jednako prekrivaju oba.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

O, znam dobro kakve vaše su namjere, kakve zlosti protiv mene vi snujete.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Jer pitate: 'Gdje je kuća plemićeva, šator u kojem stanovahu opaki?'

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Niste li na cesti putnike pitali, zar njihovo svjedočanstvo ne primate:

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

'Opaki je u dan nesreće pošteđen i u dan Božje jarosti veseo je.'

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Al' na postupcima tko će mu predbacit' i tko će mu vratit' što je počinio?

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

A kad ga na kraju na groblje odnesu, na grobni mu humak postavljaju stražu.

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Lake su mu grude zemlje u dolini dok za njime ide čitavo pučanstvo.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

O, kako su vaše utjehe isprazne! Kakva su prijevara vaši odgovori!"

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?