Job 2

Jednoga dana dođu opet sinovi Božji da stanu pred Jahvu, a među njima pristupi i Satan.

И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА.

Jahve tad upita Satana: "Odakle dolaziš?" - "Evo prođoh zemljom i obiđoh je", odgovori on.

И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

Nato će Jahve: "Nisi li zapazio slugu moga Joba? Njemu na zemlji nema ravna. Čovjek je to neporočan i pravedan: boji se Boga i kloni zla! On je još postojan u neporočnosti, pa si me uzalud izazvao da ga upropastim."

И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята — човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.

A Satan odvrati: "Koža za kožu! Sve što čovjek ima dat će za život.

А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.

Ali pruži ruku, dotakni se kosti njegove i mesa: u lice će te prokleti!"

Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му — дали няма да Те похули в лице!

"Neka ti bude! - reče Jahve Satanu. - U tvojoj je ruci; život mu samo sačuvaj!"

Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

I Satan ode ispred lica Jahvina. On udari Joba zlim prištem od tabana do tjemena.

И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

Job uze crijep da se struže njime i sjede u pepeo.

И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.

Tada mu njegova žena reče: "Zar si još postojan u neporočnosti? Prokuni Boga i umri!"

Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

Job joj odgovori: "Brbljaš kao luđakinja! Kad od Boga primamo dobro, zar da onda i zlo ne primimo?" U svemu tome Job nije sagriješio svojim usnama.

А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

U to čuše tri Jobova prijatelja za sve nevolje koje ga zadesiše; svaki se zaputi iz svoga kraja - Elifaz iz Temana, Bildad iz Šuaha, Sofar iz Naama - i odlučiše da odu zajedno ožaliti ga i utješiti.

И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар — и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

A kad su izdaleka upravili oči na njega, nisu ga prepoznali. Tad udariše u plač; svaki razdrije svoju haljinu i prosu prah po glavi.

И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

Potom sjedoše kraj njega na zemlju i ostadoše tako sedam dana i sedam noći. Nijedan mu ne progovori ni riječi, jer vidješe da je velika njegova bol.

И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.