Job 13

Očima svojim sve to ja vidjeh, ušima svojim čuh i razumjeh.

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Sve što vi znate znadem to i ja, ni u čemu od vas gori nisam.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Zato, zborit' moram sa Svesilnim, pred Bogom svoj razlog izložiti.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Jer, kovači laži vi ste pravi, i svi ste vi zaludni liječnici!

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

Kada biste bar znali šutjeti, mudrost biste svoju pokazali!

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Dokaze mi ipak poslušajte, razlog mojih usana počujte.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Zar zbog Boga govorite laži, zar zbog njega riječi te prijevarne?

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

Zar biste pristrano branit' htjeli Boga, zar biste mu htjeli biti odvjetnici?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Zar bi dobro bilo da vas on ispita? Zar biste ga obmanuli k'o čovjeka?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Kaznom preteškom on bi vas pokarao poradi potajne vaše pristranosti.

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Zar vas veličanstvo njegovo ne plaši i zar vas od njega užas ne spopada?

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Razlozi su vam od pepela izreke, obrana je vaša obrana od blata.

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Umuknite sada! Dajte da govorim, pa neka me poslije snađe što mu drago.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Zar da meso svoje sam kidam zubima? Da svojom rukom život upropašćujem?

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

On me ubit' može: nade druge nemam već da pred njim svoje držanje opravdam.

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

I to je već zalog mojega spasenja, jer bezbožnik preda nj ne može stupiti.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Pažljivo mi riječi poslušajte, nek' vam prodre u uši besjeda.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Gle: ja sam pripremio parnicu, jer u svoje sam pravo uvjeren.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Tko se sa mnom hoće parničiti? - Umuknut ću potom te izdahnut'.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Dvije mi molbe samo ne uskrati da se od tvog lica ne sakrivam:

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

digni s mene tešku svoju ruku i užasom svojim ne straši me.

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Tada me pitaj, a ja ću odgovarat'; ili ja da pitam, ti da odgovaraš.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Koliko počinih prijestupa i grijeha? Prekršaj mi moj pokaži i krivicu.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

Zašto lice svoje kriješ sad od mene, zašto u meni vidiš neprijatelja?

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Zašto strahom mučiš list vjetrom progonjen, zašto se na suhu obaraš slamčicu?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

O ti, koji mi gorke pišeš presude i teretiš mene grijesima mladosti,

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

koji si mi noge u klade sapeo i koji bdiš nad svakim mojim korakom i tragove stopa mojih ispituješ!

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

Život mi se k'o trulo drvo raspada, k'o haljina što je moljci izjedaju!

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.