Hebrews 3

Stoga, braćo sveta, sudionici nebeskoga poziva, promotrite Apostola i Velikoga svećenika naše vjere - Isusa:

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

on je ovjerovljen kod Onoga koji ga postavi kao ono i Mojsije u svoj kući njegovoj.

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

Dostojan je doista toliko veće slave od Mojsija koliko veću čast od kuće ima onaj tko ju je sagradio.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Jer svaku kuću tkogod gradi, a sve je sagradio Bog.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

Da, i Mojsije bijaše ovjerovljen u svoj kući njegovoj kao služnik da posvjedoči za ono što je imalo biti rečeno,

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

ali Krist - kao Sin, nad kućom njegovom. Njegova smo kuća mi ako sačuvamo smjelost i ponos nade.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Zato, kao što veli Duh Sveti: Danas ako glas mu čujete,

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

ne budite srca tvrda kao u Pobuni, kao u dan iskušenja u pustinji

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

gdje me kušnjom iskušavahu očevi vaši premda gledahu djela moja

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

četrdeset godina. Zato mi dodija naraštaj onaj pa rekoh: Uvijek su nestalna srca i ne proniču moje putove.

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

Tako se zakleh u svom gnjevu: Nikad neće ući u moj počinak!

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Pazite, braćo, da ne bi u koga od vas srce bilo opako, nevjerno, odmetnulo se od Boga živoga.

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Pače hrabrite jedni druge dan za danom dok još odjekuje ono Danas da ne otvrdne tko od vas zaveden grijehom.

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Doista, sudionici smo Kristovi postali ako, dakako, ono prvo imanje stalnim sačuvamo

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

kad je rečeno: Danas ako glas mu čujete, ne budite srca tvrda kao u Pobuni!

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

Jer, koji su to čuli pa se pobunili? Zar ne svi koji su pod Mojsijem izašli iz Egipta?

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

Koji li mu dodijavahu četrdeset godina? Zar ne oni koji sagriješiše, kojih mrtva tijela popadaše u pustinji?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Kojima se zakle da neće ući u njegov počinak, ako li ne nepokornima?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

I vidimo da ne mogoše ući zbog nevjere.

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.