Acts 8

Savao je pristao da se Stjepan smakne. U onaj dan navali velik progon na Crkvu u Jeruzalemu. Svi se osim apostola raspršiše po krajevima judejskim i samarijskim.

А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

Bogobojazni su ljudi pokopali Stjepana i održali veliko žalovanje za njim.

А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

Savao je pak pustošio Crkvu: ulazio je u kuće, odvlačio muževe i žene i predavao ih u tamnicu.

А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

Oni dakle što su se raspršili obilazili su navješćujući Riječ.

А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

Filip tako siđe u grad samarijski i stade im propovijedati Krista.

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

Mnoštvo je jednodušno prihvaćalo što je Filip govorio slušajući ga i gledajući znamenja koja je činio.

И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.

Doista, iz mnogih su opsjednutih izlazili nečisti duhovi vičući iza glasa, a ozdravljali su i mnogi uzeti i hromi.

Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.

Nasta tako velika radost u onome gradu.

И голяма радост настана в онзи град.

Čovjek se neki, imenom Šimun, u gradu već duže bavio čarobnjaštvom i opčaravao narod tvrdeći da je neki veliki.

А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,

Priklanjalo mu se sve, malo i veliko, te govorilo: "Ovaj je Snaga Božja, zvana Velika."

в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.

A priklanjahu mu se jer ih je duže vremena opčaravao svojim vradžbinama.

И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.

Ali kad povjerovaše Filipu koji navješćivaše evanđelje o kraljevstvu Božjemu i o imenu Isusa Krista, krštavahu se - muževi i žene.

Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

Povjerova i Šimun te se krsti i osta uz Filipa: bio je zanesen promatrajući znamenja i čudesa koja su se događala.

Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

Kad su apostoli u Jeruzalemu čuli da je Samarija prigrlila riječ Božju, poslaše k njima Petra i Ivana.

А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,

Oni siđoše i pomoliše se za njih da bi primili Duha Svetoga.

които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;

Jer još ni na koga od njih ne bijaše sišao; bijahu samo kršteni u ime Gospodina Isusa.

защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.

Tada polagahu ruke na njih i oni primahu Duha Svetoga.

Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

Kad Šimun vidje da se polaganjem ruku apostolskih daje Duh, ponudi apostolima novaca

А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,

govoreći: "Dajte i meni tu moć da svatko na koga položim ruke primi Duha Svetoga."

като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!

Petar mu odvrati: "Novac tvoj zajedno s tobom propao kad si mislio dar Božji novcima steći!

А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.

Nema tebi ovdje dijela ni udjela jer tvoje srce nije pravo pred Bogom!

Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

Obrati se od te opakosti svoje i moli Gospodina ne bi li ti se kako oprostila namisao srca tvoga.

Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

Ta gledam te: žučju si gorak i nepravdom okovan."

понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

Šimun odgovori: "Molite i vi za me Gospodina da me ne snađe ništa od toga što rekoste!"

А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.

Oni pak pošto posvjedočiše i dorekoše riječ Gospodnju, vratiše se u Jeruzalem navješćujući evanđelje mnogim selima samarijskim.

И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

Anđeo se Gospodnji obrati Filipu: "Ustani i pođi na jug putom što iz Jeruzalema silazi u Gazu; on je pust."

А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

On usta i pođe. Odjednom eto nekog Etiopljanina, dvoranina, visokog dostojanstvenika kandake, kraljice etiopske koji bijaše nad svom njezinom riznicom.

И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони

Vraćao se iz Jeruzalema, kamo je bio pošao pokloniti se; sjeđaše na svojim kolima i čitaše proroka Izaiju.

и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

Duh reče Filipu: "Pođi i pridruži se tim kolima!"

А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

Filip pritrča i ču gdje onaj čita Izaiju proroka pa će mu: "Razumiješ li što čitaš?"

И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?

On odvrati: "Kako bih mogao ako me tko ne uputi?" Onda zamoli Filipa da se uspne i sjedne uza nj.

А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

A čitao je ovaj odlomak Pisma: Ko ovcu na klanje odvedoše ga, ko janje nijemo pred onim što ga striže on ne otvara svojih usta.

А мястото от Писанието, което четеше, беше това: ?Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.

U poniženju sud mu je uskraćen. Naraštaj njegov tko da opiše? Da, uklonjen je sa zemlje život njegov.

При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

Dvoranin se obrati Filipu pa će mu: "Molim te, o kome to prorok govori? O sebi ili o kome drugom?

И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?

Filip prozbori te mu, pošavši od toga Pisma, navijesti evanđelje: Isusa.

А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

Putujući tako, stigoše do neke vode pa će dvoranin: "Evo vode! Što priječi da se krstim?"

И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?

#

(И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)

Zapovjedi da kola stanu pa obojica, Filip i dvoranin, siđoše u vodu te ga Filip krsti.

Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.

A kad iziđoše iz vode, Duh Gospodnji ugrabi Filipa te ga dvoranin više ne vidje. On radosno nastavi svojim putom,

А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.

a Filip se nađe u Azotu. I kako je prolazio, navješćivaše evanđelje svim gradovima dok ne stiže u Cezareju.

А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.