II Corinthians 3

Počinjemo li opet sami sebe preporučivati? Ili trebamo li, kao neki, preporučna pisma na vas ili od vas?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

Vi ste pismo naše, upisano u srcima vašim; znaju ga i čitaju svi ljudi.

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

Vi ste, očito, pismo Kristovo kojemu mi poslužismo, napisano ne crnilom, nego Duhom Boga živoga; ne na pločama kamenim, nego na pločama od mesa, u srcima.

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

Takvo pouzdanje imamo po Kristu u Boga.

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

Ne kao da smo sami sobom, kao od sebe, sposobni što pomisliti, nego naša je sposobnost od Boga.

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

On nas osposobi za poslužitelje novoga Saveza, ne slova, nego Duha; jer slovo ubija, a Duh oživljuje.

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

Pa ako je smrtonosna služba, slovima uklesana u kamenju, bila tako slavna da sinovi Izraelovi nisu mogli pogledati u lice Mojsijevo zbog prolazne slave lica njegova,

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

koliko li će slavnija biti služba Duha.

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

Jer ako je služba osude bila slavna, mnogo je slavnija služba pravednosti.

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

I zbilja, nije ni bilo proslavljeno ono što je u toj mjeri proslavljeno, ako se usporedi s uzvišenijom slavom.

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

Jer ako je ono prolazno bilo slavno, mnogo je slavnije ovo što ostaje.

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

Imajući dakle takvo pouzdanje, nastupamo sa svom otvorenošću,

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

a ne kao Mojsije koji je stavljao prijevjes na lice da sinovi Izraelovi ne vide svršetak prolaznoga.

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

Ali otvrdnu im pamet. Doista, do dana današnjega zastire taj prijevjes čitanje Staroga zavjeta: nije im otkriveno da je u Kristu prestao.

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

Naprotiv, kad god se čita Mojsije, do danas prijevjes zastire srce njihovo.

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

Ali kad se Izrael obrati Gospodinu, skinut će se prijevjes.

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

Gospodin je Duh, a gdje je Duh Gospodnji, ondje je sloboda.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

A svi mi, koji otkrivenim licem odrazujemo slavu Gospodnju, po Duhu se Gospodnjem preobražavamo u istu sliku - iz slave u slavu.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.