I Corinthians 4

Tako, neka nas svatko smatra službenicima Kristovim i upraviteljima otajstava Božjih.

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.

A od upravitelja iziskuje se napokon da budu vjerni.

А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.

Meni pak nije nimalo do toga da me sudite vi ili bilo koji ljudski sud; a ni ja sam sebe ne sudim.

А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.

Doista, ničega sebi nisam svjestan, no time nisam opravdan: moj je sudac Gospodin.

Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.

Zato ne sudite ništa prije vremena dok ne dođe Gospodin koji će iznijeti na vidjelo što je sakriveno u tami i razotkriti nakane srdaca. I tada će svatko primiti pohvalu od Boga.

Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

Time, braćo, smjerah na sebe i Apolona radi vas: da na nama naučite onu "Ne preko onoga što je pisano" te se ne nadimate jednim protiv drugoga.

И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.

Ta tko tebi daje prednost? Što imaš da nisi primio? Ako si primio, što se hvastaš kao da nisi primio?

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Već ste siti, već se obogatiste, bez nas se zakraljiste! Kamo sreće da se zakraljiste da i mi s vama zajedno kraljujemo!

Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!

Jer Bog je, čini mi se, nas apostole prikazao posljednje, kao na smrt osuđene, jer postali smo prizor svijetu, i anđelima, i ljudima -

Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората:

mi ludi poradi Krista, vi mudri u Kristu; mi slabi, vi jaki; vi čašćeni, mi prezreni;

ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени.

sve do ovoga časa i gladujemo, i žeđamo, i goli smo, i pljuskaju nas, i beskućnici smo,

Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,

i patimo se radeći svojim rukama. Proklinjani blagoslivljamo, proganjani ustrajavamo,

трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

pogrđivani tješimo. Kao smeće svijeta postasmo, svačiji izmet sve do sada.

като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

Ne pišem ovoga da vas postidim, nego da vas kao ljubljenu svoju djecu urazumim.

Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

Jer da imate u Kristu i deset tisuća učitelja, ipak ne biste imali više otaca. Ta u Kristu Isusu po evanđelju ja vas rodih!

Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

Zaklinjem vas, dakle: nasljedovatelji moji budite.

Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!

Zato upravo poslah k vama Timoteja, koji mi je dijete ljubljeno i vjerno u Gospodinu, da vas podsjeti na naputke moje, u Kristu, kako posvuda u svakoj crkvi učim.

Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.

Neki se uzniješe kao da ja neću doći k vama.

Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.

Ipak, eto me ubrzo k vama, ako Gospodin htjedne, i rasudit ću ne riječi onih nadutih, nego krepost.

Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

Ta nije u riječi kraljevstvo Božje, nego u kreposti.

Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

Što želite? Da k vama dođem sa šibom ili s ljubavlju i duhom blagosti?

Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?