I Corinthians 2

I ja kada dođoh k vama, braćo, ne dođoh s uzvišenom besjedom ili mudrošću navješćivati vam svjedočanstvo Božje

И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна.

jer ne htjedoh među vama znati što drugo osim Isusa Krista, i to raspetoga.

Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.

I ja priđoh k vama slab, u strahu i u veliku drhtanju.

Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех.

I besjeda moja i propovijedanje moje ne bijaše u uvjerljivim riječima mudrosti, nego u pokazivanju Duha i snage

И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила,

da se vjera vaša ne temelji na mudrosti ljudskoj nego na snazi Božjoj.

за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

Mudrost doduše navješćujemo među zrelima, ali ne mudrost ovoga svijeta, ni knezova ovoga svijeta koji propadaju,

Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;

nego navješćujemo Mudrost Božju, u Otajstvu, sakrivenu; onu koju predodredi Bog prije vjekova za slavu našu,

а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава,

a koje nijedan od knezova ovoga svijeta nije upoznao. Jer da su je upoznali, ne bi Gospodina slave razapeli.

която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата.

Nego, kako je pisano: Što oko ne vidje, i uho ne ču, i u srce čovječje ne uđe, to pripravi Bog onima koji ga ljube.

А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят."

A nama to Bog objavi po Duhu jer Duh sve proniče, i dubine Božje.

Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.

Jer tko od ljudi zna što je u čovjeku osim duha čovječjega u njemu? Tako i što je u Bogu, nitko ne zna osim Duha Božjega.

Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.

A mi, mi ne primismo duha svijeta, nego Duha koji je od Boga da znamo čime nas je obdario Bog.

А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;

To i navješćujemo, ne naučenim riječima čovječje mudrosti, nego naukom Duha izlažući duhovno duhovnima.

за което също и говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.

Naravan čovjek ne prima što je od Duha Božjega; njemu je to ludost i ne može spoznati jer po Duhu valja prosuđivati.

Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.

Duhovan pak prosuđuje sve, a njega nitko ne prosuđuje.

Но духовният човек преценява всичко, а него никой не преценява.

Jer tko spozna misao Gospodnju, tko da ga pouči? A mi imamo misao Kristovu.

Защото: "Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?" А ние имаме ум Христов.