Romans 2

你这论断人的,无论你是谁,也无可推诿。你在什么事上论断人,就在什么事上定自己的罪;因你这论断人的,自己所行却和别人一样。
Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
我们知道这样行的人, 神必照真理审判他。
А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.
你这人哪,你论断行这样事的人,自己所行的却和别人一样,你以为能逃脱 神的审判吗?
И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?
还是你藐视他丰富的恩慈、宽容、忍耐,不晓得他的恩慈是领你悔改呢?
Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?
你竟任著你刚硬不悔改的心,为自己积蓄忿怒,以致 神震怒,显他公义审判的日子来到。
Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,
他必照各人的行为报应各人。
който ще отплати на всекиго според делата му:
凡恒心行善、寻求荣耀、尊贵和不能朽坏之福的,就以永生报应他们;
вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
惟有结党、不顺从真理、反顺从不义的,就以忿怒、恼恨报应他们。
и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
将患难、困苦加给一切作恶的人先是犹太人,后是希腊人;
скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;
却将荣耀、尊贵、平安加给一切行善的人,先是犹太人,后是希腊人。
а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.
因为 神不偏待人。
Понеже Бог не гледа на лице.
凡没有律法犯了罪的,也必不按律法灭亡;凡在律法以下犯了罪的,也必按律法受审判。
Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –
(原来在 神面前,不是听律法的为义,乃是行律法的称义。
защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
没有律法的外邦人若顺著本性行律法上的事,他们虽然没有律法,自己就是自己的律法。
понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
这是显出律法的功用刻在他们心里,他们是非之心同作见证,并且他们的思念互相较量,或以为是,或以为非。
те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –
就在 神借耶稣基督审判人隐祕事的日子,照著我的福音所言。
в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.
你称为犹太人,又倚靠律法,且指著 神夸口;
Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,
既从律法中受了教训,就晓得 神的旨意,也能分别是非(或作:也喜爱那美好的事);
и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,
又深信自己是给瞎子领路的,是黑暗中人的光,
и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,
是蠢笨人的师傅,是小孩子的先生,在律法上有知识和真理的模范。
наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.
你既是教导别人,还不教导自己吗?你讲说人不可偷窃,自己还偷窃吗?
Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
你说人不可奸淫,自己还奸淫吗?你厌恶偶像,自己还偷窃庙中之物吗?
Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
你指著律法夸口,自己倒犯律法,玷辱 神吗?
Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?
 神的名在外邦人中,因你们受了亵渎,正如经上所记的。
Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.
你若是行律法的,割礼固然于你有益;若是犯律法的,你的割礼就算不得割礼。
Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.
所以那未受割礼的,若遵守律法的条例,他虽然未受割礼,岂不算是有割礼吗?
И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?
而且那本来未受割礼的,若能全守律法,岂不是要审判你这有仪文和割礼竟犯律法的人吗?
И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
因为外面作犹太人的,不是真犹太人;外面肉身的割礼,也不是真割礼。
Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;
惟有里面作的,才是真犹太人;真割礼也是心里的,在乎灵,不在乎仪文。这人的称讚不是从人来的,乃是从 神来的。
а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.