Psalms 42

（可拉后裔的训诲诗，交与伶长。）　神啊，我的心切慕你，如鹿切慕溪水。

(По слав. 41) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът желае водните потоци, така душата ми желае Теб, Боже!

我的心渴想　神，就是永生　神；我几时得朝见　神呢？

Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?

我昼夜以眼泪当饮食；人不住地对我说：你的　神在哪里呢？

Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?

我从前与众人同往，用欢呼称讚的声音领他们到　神的殿里，大家守节。我追想这些事，我的心极其悲伤。

Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си — как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.

我的心哪，你为何忧闷？为何在我里面烦躁？应当仰望　神，因他笑脸帮助我；我还要称讚他。

Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.

我的　神啊，我的心在我里面忧闷，所以我从约旦地，从黑门岭，从米萨山记念你。

Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.

你的瀑布发声，深渊就与深渊响应；你的波浪洪涛漫过我身。

Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.

白昼，耶和华必向我施慈爱；黑夜，我要歌颂祷告赐我生命的　神。

ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта — молитва към Бога на моя живот.

我要对　神─我的磐石说：你为何忘记我呢？我为何因仇敌的欺压时常哀痛呢？

Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?

我的敌人辱骂我，好像打碎我的骨头，不住地对我说：你的　神在哪里呢？

Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?

我的心哪，你为何忧闷？为何在我里面烦躁？应当仰望　神，因我还要称讚他。他是我脸上的光荣（原文是帮助），是我的　神。

Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.