Psalms 39

（大卫的诗，交与伶长耶杜顿。）我曾说：我要谨慎我的言行，免得我舌头犯罪；恶人在我面前的时候，我要用嚼环勒住我的口。

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

我默然无声，连好话也不出口；我的愁苦就发动了，

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

我的心在我里面发热。我默想的时候，火就烧起，我便用舌头说话。

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

耶和华啊，求你叫我晓得我身之终！我的寿数几何？叫我知道我的生命不长！

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

你使我的年日窄如手掌；我一生的年数，在你面前如同无有。各人最稳妥的时候，真是全然虚幻。（细拉）

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

世人行动实系幻影。他们忙乱，真是枉然；积蓄财宝，不知将来有谁收取。

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

主啊，如今我等什么呢？我的指望在乎你！

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

求你救我脱离一切的过犯，不要使我受愚顽人的羞辱。

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

因我所遭遇的是出于你，我就默然不语。

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

求你把你的责罚从我身上免去；因你手的责打，我便消灭。

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

你因人的罪恶惩罚他的时候，叫他的笑容（的笑容：或译所喜爱的）消灭，如衣被虫所咬。世人真是虚幻！（细拉）

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

耶和华啊，求你听我的祷告，留心听我的呼求！我流泪，求你不要静默无声！因为我在你面前是客旅，是寄居的，像我列祖一般。

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

求你宽容我，使我在去而不返之先可以力量复原。

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.