Nehemiah 5

百姓和他们的妻大大呼号，埋怨他们的弟兄犹大人。

И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

有的说：「我们和儿女人口众多，要去得粮食度命」；

И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!

有的说：「我们典了田地、葡萄园、房屋，要得粮食充饥」；

А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.

有的说：「我们已经指著田地、葡萄园，借了钱给王纳税。

Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.

我们的身体与我们弟兄的身体一样；我们的儿女与他们的儿女一般。现在我们将要使儿女作人的仆婢，我们的女儿已有为婢的；我们并无力拯救，因为我们的田地、葡萄园已经归了别人。」

Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.

我听见他们呼号说这些话，便甚发怒。

И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.

我心里筹划，就斥责贵冑和官长说：「你们各人向弟兄取利！」于是我招聚大会攻击他们。

И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:

我对他们说：「我们尽力赎回我们弟兄，就是卖与外邦的犹大人；你们还要卖弟兄，使我们赎回来吗？」他们就静默不语，无话可答。

Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.

我又说：「你们所行的不善！你们行事不当敬畏我们的　神吗？不然，难免我们的仇敌外邦人毁谤我们。

И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?

我和我的弟兄与仆人也将银钱粮食借给百姓；我们大家都当免去利息。

Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!

如今我劝你们将他们的田地、葡萄园、橄榄园、房屋，并向他们所取的银钱、粮食、新酒，和油，百分之一的利息都归还他们。」

И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.

众人说：「我们必归还，不再向他们索要，必照你的话行。」我就召了祭司来，叫众人起誓，必照著所应许的而行。

Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.

我也抖著胸前的衣襟，说：「凡不成就这应许的，愿　神照样抖他离开家产和他劳碌得来的，直到抖空了。」会众都说：「阿们！」又讚美耶和华。百姓就照著所应许的去行。

Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.

自从我奉派作犹大地的省长，就是从亚达薛西王二十年直到三十二年，共十二年之久，我与我弟兄都没有吃省长的俸禄。

И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.

在我以前的省长加重百姓的担子，每日索要粮食和酒，并银子四十舍客勒，就是他们的仆人也辖制百姓；但我因敬畏　神不这样行。

А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

并且我恒心修造城墙，并没有置买田地；我的仆人也都聚集在那里做工。

И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.

除了从四围外邦中来的犹大人以外，有犹大平民和官长一百五十人在我席上吃饭。

И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.

每日预备一只公牛，六只肥羊，又预备些飞禽；每十日一次，多预备各样的酒。虽然如此，我并不要省长的俸禄，因为百姓服役甚重。

А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

我的　神啊，求你记念我为这百姓所行的一切事，施恩与我。

Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!