Matthew 20

因为天国好像家主清早去雇人进他的葡萄园做工，

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

和工人讲定一天一钱银子，就打发他们进葡萄园去。

И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

约在巳初出去，看见市上还有闲站的人，

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

就对他们说：你们也进葡萄园去，所当给的，我必给你们。他们也进去了。

и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

约在午正和申初又出去，也是这样行。

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

约在酉初出去，看见还有人站在那里，就问他们说：你们为什么整天在这里闲站呢？

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

他们说：因为没有人雇我们。他说：你们也进葡萄园去。

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

到了晚上，园主对管事的说：叫工人都来，给他们工钱，从后来的起，到先来的为止。

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

约在酉初雇的人来了，各人得了一钱银子。

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

及至那先雇的来了，他们以为必要多得；谁知也是各得一钱。

А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

他们得了，就埋怨家主说：

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

我们整天劳苦受热，那后来的只做了一小时，你竟叫他们和我们一样吗？

Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

家主回答其中的一人说：朋友，我不亏负你，你与我讲定的不是一钱银子吗？

А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

拿你的走吧！我给那后来的和给你一样，这是我愿意的。

Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

我的东西难道不可随我的意思用吗？因为我作好人，你就红了眼吗？

Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

这样，那在后的，将要在前；在前的，将要在后了。（有古卷在此有：因为被召的人多，选上的人少。）

Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

耶稣上耶路撒冷去的时候，在路上把十二个门徒带到一边，对他们说：

И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

看哪，我们上耶路撒冷去，人子要被交给祭司长和文士。他们要定他死罪，

Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

又交给外邦人，将他戏弄，鞭打，钉在十字架上；第三日他要复活。

и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

那时，西庇太儿子的母亲同他两个儿子上前来拜耶稣，求他一件事。

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

耶稣说：你要什么呢？她说：愿你叫我这两个儿子在你国里，一个坐在你右边，一个坐在你左边。

А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

耶稣回答说：你们不知道所求的是什么；我将要喝的杯，你们能喝么？他们说：我们能。

А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

耶稣说：我所喝的杯，你们必要喝；只是坐在我的左右，不是我可以赐的，乃是我父为谁预备的，就赐给谁。

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

那十个门徒听见，就恼怒他们弟兄二人。

А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

耶稣叫了他们来，说：你们知道外邦人有君王为主治理他们，有大臣操权管束他们。

Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

只是在你们中间，不可这样；你们中间谁愿为大，就必作你们的用人；

Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

谁愿为首，就必作你们的仆人。

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

正如人子来，不是要受人的服事，乃是要服事人，并且要舍命，作多人的赎价。

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

他们出耶利哥的时候，有极多的人跟随他。

И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

有两个瞎子坐在路旁，听说是耶稣经过，就喊著说：主啊，大卫的子孙，可怜我们吧！

И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

众人责备他们，不许他们作声；他们却越发喊著说：主啊，大卫的子孙，可怜我们吧！

А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

耶稣就站住，叫他们来，说：要我为你们做什么？

И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

他们说：主啊，要我们的眼睛能看见！

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

耶稣就动了慈心，把他们的眼睛一摸，他们立刻看见，就跟从了耶稣。

А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.