Lamentations 5

耶和华啊，求你记念我们所遭遇的事，观看我们所受的凌辱。

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

我们的产业归与外邦人；我们的房屋归与外路人。

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

我们是无父的孤儿；我们的母亲好像寡妇。

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

我们出钱才得水喝；我们的柴是人卖给我们的。

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

追赶我们的，到了我们的颈项上；我们疲乏不得歇息。

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

我们投降埃及人和亚述人，为要得粮吃饱。

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

我们列祖犯罪，而今不在了；我们担当他们的罪孽。

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

奴仆辖制我们，无人救我们脱离他们的手。

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

因为旷野的刀剑，我们冒著险才得粮食。

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

因饥饿燥热，我们的皮肤就黑如炉。

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

敌人在锡安玷污妇人，在犹大的城邑玷污处女。

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

他们吊起首领的手，也不尊敬老人的面。

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

少年人扛磨石，孩童背木柴，都绊跌了。

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

老年人在城门口断绝；少年人不再作乐。

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

我们心中的快乐止息，跳舞变为悲哀。

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

冠冕从我们的头上落下；我们犯罪了，我们有祸了！

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

这些事我们心里发昏，我们的眼睛昏花。

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

锡安山荒凉，野狗（或译：狐狸）行在其上。

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

耶和华啊，你存到永远；你的宝座存到万代。

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

你为何永远忘记我们？为何许久离弃我们？

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

耶和华啊，求你使我们向你回转，我们便得回转。求你复新我们的日子，像古时一样。

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

你竟全然弃绝我们，向我们大发烈怒？

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?