Job 6

约伯回答说：

Тогава Йов отговори и каза:

惟愿我的烦恼称一称，我一切的灾害放在天平里；

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

现今都比海沙更重，所以我的言语急躁。

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

因全能者的箭射入我身；其毒，我的灵喝尽了；　神的惊吓摆阵攻击我。

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

野驴有草岂能叫唤？牛有料岂能吼叫？

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

物淡而无盐岂可吃么？蛋青有什么滋味呢？

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

看为可厌的食物，我心不肯挨近。

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

惟愿我得著所求的，愿　神赐我所切望的；

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

就是愿　神把我压碎，伸手将我剪除。

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

我因没有违弃那圣者的言语，就仍以此为安慰，在不止息的痛苦中还可踊跃。

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

我有什么气力使我等候？我有什么结局使我忍耐？

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

我的气力岂是石头的气力？我的肉身岂是铜的呢？

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

在我岂不是毫无帮助吗？智慧岂不是从我心中赶出净尽吗？

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

那将要灰心、离弃全能者、不敬畏　神的人，他的朋友当以慈爱待他。

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

我的弟兄诡诈，好像溪水，又像溪水流干的河道。

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

这河因结冰发黑，有雪藏在其中；

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

天气渐暖就随时消化，日头炎热便从原处干涸。

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

结伴的客旅离弃大道，顺河偏行，到荒野之地死亡。

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

提玛结伴的客旅瞻望；示巴同伙的人等候。

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

他们因失了盼望就抱愧，来到那里便蒙羞。

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

现在你们正是这样，看见惊吓的事便惧怕。

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

我岂说：请你们供给我，从你们的财物中送礼物给我？

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

岂说：拯救我脱离敌人的手吗？救赎我脱离强暴人的手吗？

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

请你们教导我，我便不作声；使我明白在何事上有错。

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

正直的言语力量何其大！但你们责备是责备什么呢？

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

绝望人的讲论既然如风，你们还想要驳正言语吗？

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

你们想为孤儿拈阄，以朋友当货物。

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

现在请你们看看我，我决不当面说谎。

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

请你们转意，不要不公；请再转意，我的事有理。

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

我的舌上岂有不义吗？我的口里岂不辨奸恶吗？

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?