Job 4

提幔人以利法回答说：

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

人若想与你说话，你就厌烦吗？但谁能忍住不说呢？

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

你素来教导许多的人，又坚固软弱的手。

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

你的言语曾扶助那将要跌倒的人；你又使软弱的膝稳固。

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

但现在祸患临到你，你就昏迷，挨近你，你便惊惶。

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

你的倚靠不是在你敬畏　神吗？你的盼望不是在你行事纯正吗？

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

请你追想：无辜的人有谁灭亡？正直的人在何处剪除？

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

按我所见，耕罪孽、种毒害的人都照样收割。

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

　神一出气，他们就灭亡；　神一发怒，他们就消没。

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

狮子的吼叫和猛狮的声音尽都止息；少壮狮子的牙齿也都敲掉。

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

老狮子因绝食而死；母狮之子也都离散。

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

我暗暗地得了默示；我耳朵也听其细微的声音。

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

在思念夜中、异象之间，世人沉睡的时候，

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

恐惧、战兢临到我身，使我百骨打战。

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

有灵从我面前经过，我身上的毫毛直立。

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

那灵停住，我却不能辨其形状；有影像在我眼前。我在静默中听见有声音说：

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

必死的人岂能比　神公义吗？人岂能比造他的主洁净吗？

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

主不信靠他的臣仆，并且指他的使者为愚昧；

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

何况那住在土房、根基在尘土里、被蠹虫所毁坏的人呢？

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

早晚之间，就被毁灭，永归无有，无人理会。

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

他帐棚的绳索岂不从中抽出来呢？他死，且是无智慧而死。

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.