Job 30

但如今，比我年少的人戏笑我；其人之父我曾藐视，不肯安在看守我羊群的狗中。

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

他们壮年的气力既已衰败，其手之力与我何益呢？

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

他们因穷乏饥饿，身体枯瘦，在荒废凄凉的幽暗中，龈干燥之地，

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

在草丛之中采咸草，罗腾（小树名，松类）的根为他们的食物。

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

他们从人中被赶出；人追喊他们如贼一般，

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

以致他们住在荒谷之间，在地洞和巖穴中；

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

在草丛中叫唤，在荆棘下聚集。

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

这都是愚顽下贱人的儿女；他们被鞭打，赶出境外。

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

现在这些人以我为歌曲，以我为笑谈。

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

他们厌恶我，躲在旁边站著，不住地吐唾沫在我脸上。

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

松开他们的绳索苦待我，在我面前脱去辔头。

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

这等下流人在我右边起来，推开我的脚，筑成战路来攻击我。

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

这些无人帮助的，毁坏我的道，加增我的灾。

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

他们来如同闯进大破口，在毁坏之间滚在我身上。

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

惊恐临到我，驱逐我的尊荣如风；我的福禄如云过去。

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

现在我心极其悲伤；困苦的日子将我抓住。

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

夜间，我里面的骨头刺我，疼痛不止，好像龈我。

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

因　神的大力，我的外衣污秽不堪，又如里衣的领子将我缠住。

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

　神把我扔在淤泥中，我就像尘土和炉灰一般。

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

主啊，我呼求你，你不应允我；我站起来，你就定睛看我。

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

你向我变心，待我残忍，又用大能追逼我，

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

把我提在风中，使我驾风而行，又使我消灭在烈风中。

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

我知道要使我临到死地，到那为众生所定的阴宅。

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

然而，人仆倒岂不伸手？遇灾难岂不求救呢？

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

人遭难，我岂不为他哭泣呢？人穷乏，我岂不为他忧愁呢？

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

我仰望得好处，灾祸就到了；我等待光明，黑暗便来了。

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

我心里烦扰不安，困苦的日子临到我身。

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

我没有日光就哀哭行去（或译：我面发黑并非因日晒）；我在会中站著求救。

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

我与野狗为弟兄，与鸵鸟为同伴。

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

我的皮肤黑而脱落；我的骨头因热烧焦。

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

所以，我的琴音变为悲音；我的箫声变为哭声。

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.