Job 29

约伯又接著说：

И Йов още продължи беседата си и каза:

惟愿我的景况如从前的月份，如　神保守我的日子。

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

那时他的灯照在我头上；我借他的光行过黑暗。

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

我愿如壮年的时候：那时我在帐棚中，　神待我有密友之情；

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

全能者仍与我同在；我的儿女都环绕我。

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

奶多可洗我的脚；磐石为我出油成河。

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

我出到城门，在街上设立座位；

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

少年人见我而回避，老年人也起身站立；

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

王子都停止说话，用手摀口；

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

首领静默无声，舌头贴住上膛。

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

耳朵听我的，就称我有福；眼睛看我的，便称讚我；

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

因我拯救哀求的困苦人和无人帮助的孤儿。

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

将要灭亡的为我祝福；我也使寡妇心中欢乐。

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

我以公义为衣服，以公平为外袍和冠冕。

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

我为瞎子的眼，瘸子的脚。

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

我为穷乏人的父；素不认识的人，我查明他的案件。

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

我打破不义之人的牙床，从他牙齿中夺了所抢的。

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

我便说：我必死在家中（原文是窝中），必增添我的日子，多如尘沙。

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

我的根长到水边；露水终夜霑在我的枝上。

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

我的荣耀在身上增新；我的弓在手中日强。

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

人听见我而仰望，静默等候我的指教。

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

我说话之后，他们就不再说；我的言语像雨露滴在他们身上。

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

他们仰望我如仰望雨，又张开口如切慕春雨。

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

他们不敢自信，我就向他们含笑；他们不使我脸上的光改变。

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

我为他们选择道路，又坐首位；我如君王在军队中居住，又如吊丧的安慰伤心的人。

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.