Job 19

约伯回答说:
Тогава Йов отговори и каза:
你们搅扰我的心,用言语压碎我要到几时呢?
Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?
你们这十次羞辱我;你们苦待我也不以为耻。
Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.
果真我有错,这错乃是在我。
И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.
你们果然要向我夸大,以我的羞辱为证指责我,
Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,
就该知道是 神倾覆我,用网罗围绕我。
знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.
我因委曲呼叫,却不蒙应允;我呼求,却不得公断。
Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.
 神用篱笆拦住我的道路,使我不得经过;又使我的路径黑暗。
Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.
他剥去我的荣光,摘去我头上的冠冕。
Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.
他在四围攻击我,我便归于死亡,将我的指望如树拔出来。
Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.
他的忿怒向我发作,以我为敌人。
Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.
他的军旅一齐上来,修筑战路攻击我,在我帐棚的四围安营。
Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.
他把我的弟兄隔在远处,使我所认识的全然与我生疏。
Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.
我的亲戚与我断绝;我的密友都忘记我。
Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.
在我家寄居的,和我的使女都以我为外人;我在他们眼中看为外邦人。
Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.
我呼唤仆人,虽用口求他,他还是不回答。
Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.
我口的气味,我妻子厌恶;我的恳求,我同胞也憎嫌。
Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.
连小孩子也藐视我;我若起来,他们都嘲笑我。
Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.
我的密友都憎恶我;我平日所爱的人向我翻脸。
Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.
我的皮肉紧贴骨头;我只剩牙皮逃脱了。
Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.
我朋友啊,可怜我!可怜我!因为 神的手攻击我。
Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!
你们为什么彷彿 神逼迫我,吃我的肉还以为不足呢?
Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?
惟愿我的言语现在写上,都记录在书上;
О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!
用铁笔镌刻,用铅灌在磐石上,直存到永远。
Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!
我知道我的救赎主活著,末了必站立在地上。
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.
我这皮肉灭绝之后,我必在肉体之外得见 神。
И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,
我自己要见他,亲眼要看他,并不像外人。我的心肠在我里面消灭了!
когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.
你们若说:我们逼迫他要何等地重呢?惹事的根乃在乎他;
Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —
你们就当惧怕刀剑;因为忿怒惹动刀剑的刑罚,使你们知道有报应(原文是审判)。
тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.