Job 17

我的心灵消耗，我的日子灭尽；坟墓为我预备好了。

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

真有戏笑我的在我这里，我眼常见他们惹动我。

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

愿主拿凭据给我，自己为我作保。在你以外谁肯与我击掌呢？

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

因你使他们心不明理，所以你必不高举他们。

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

控告他的朋友、以朋友为可抢夺的，连他儿女的眼睛也要失明。

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

　神使我作了民中的笑谈；他们也吐唾沫在我脸上。

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

我的眼睛因忧愁昏花；我的百体好像影儿。

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

正直人因此必惊奇；无辜的人要兴起攻击不敬虔之辈。

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

然而，义人要持守所行的道；手洁的人要力上加力。

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

至于你们众人，可以再来辩论吧！你们中间，我找不著一个智慧人。

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

我的日子已经过了；我的谋算、我心所想望的已经断绝。

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

他们以黑夜为白昼，说：亮光近乎黑暗。

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

我若盼望阴间为我的房屋，若下榻在黑暗中，

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

若对朽坏说：你是我的父；对虫说：你是我的母亲姊妹；

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

这样，我的指望在哪里呢？我所指望的谁能看见呢？

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

等到安息在尘土中，这指望必下到阴间的门闩那里了。

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.