Isaiah 6

当乌西雅王崩的那年，我见主坐在高高的宝座上。他的衣裳垂下，遮满圣殿。

В годината на смъртта на цар Озия видях Господа седнал на висок и извисен престол и полите Му изпълваха храма.

其上有撒拉弗侍立，各有六个翅膀：用两个翅膀遮脸，两个翅膀遮脚，两个翅膀飞翔；

Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле — с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше.

彼此呼喊说：圣哉！圣哉！圣哉！万军之耶和华；他的荣光充满全地！

И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят ГОСПОД на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя!

因呼喊者的声音，门槛的根基震动，殿充满了烟云。

И основите на праговете се поклатиха от гласа на викащия и домът се изпълни с дим.

那时我说：「祸哉！我灭亡了！因为我是嘴唇不洁的人，又住在嘴唇不洁的民中，又因我眼见大君王─万军之耶和华。」

Тогава казах: Горко ми, защото загинах! — понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни — понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Войнствата.

有一撒拉弗飞到我跟前，手里拿著红炭，是用火剪从坛上取下来的，

Тогава един от серафимите долетя при мен и имаше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

将炭沾我的口，说：「看哪，这炭沾了你的嘴，你的罪孽便除掉，你的罪恶就赦免了。」

И го допря до устата ми и каза: Ето, това се допря до устните ти, и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.

我又听见主的声音说：「我可以差遣谁呢？谁肯为我们去呢？」我说：「我在这里，请差遣我！」

И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен.

他说：「你去告诉这百姓说：你们听是要听见，却不明白；看是要看见，却不晓得。

И каза: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но няма да разберете, и с очи ще видите, но няма да проумеете.

要使这百姓心蒙脂油，耳朵发沉，眼睛昏迷；恐怕眼睛看见，耳朵听见，心里明白，回转过来，便得医治。」

Направй да затлъстее сърцето на този народ и направй да натегнат ушите им, и затворй очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят.

我就说：「主啊，这到几时为止呢？」他说：直到城邑荒凉，无人居住，房屋空闲无人，地土极其荒凉。

Тогава казах: Докога, Господи? И каза: Докато опустеят градовете, да няма жител, и къщите, да няма човек, и земята да запустее съвсем;

并且耶和华将人迁到远方，在这境内撇下的地土很多。

докато отдалечи ГОСПОД хората и изоставените места се умножат сред земята.

境内剩下的人若还有十分之一，也必被吞灭，像栗树、橡树虽被砍伐，树墩子却仍存留。这圣洁的种类在国中也是如此。

И една десета част да е още в нея, отново ще бъде опустошена; но както дървото и дъба, когато се отсекат, остава пънът им, така светият род е пънът й.