Genesis 45

约瑟在左右站著的人面前情不自禁,吩咐一声说:「人都要离开我出去!」约瑟和弟兄们相认的时候并没有一人站在他面前。
Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си.
他就放声大哭,埃及人和法老家中的人都听见了。
И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.
约瑟对他弟兄们说:「我是约瑟。我的父亲还在吗?」他弟兄不能回答,因为在他面前都惊惶。
И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
约瑟又对他弟兄们说:「请你们近前来。他们就近前来。」他说:「我是你们的兄弟约瑟,就是你们所卖到埃及的。
Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
现在,不要因为把我卖到这里自忧自恨。这是 神差我在你们以先来,为要保全生命。
Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.
现在这地的饥荒已经二年了,还有五年不能耕种,不能收成。
Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.
 神差我在你们以先来,为要给你们存留余种在世上,又要大施拯救,保全你们的生命。
Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.
这样看来,差我到这里来的不是你们,乃是 神。他又使我如法老的父,作他全家的主,并埃及全地的宰相。
И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя.
你们要赶紧上到我父亲那里。对他说:『你儿子约瑟这样说: 神使我作全埃及的主,请你下到我这里来,不要耽延。
Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!
你和你的儿子孙子,连牛群羊群,并一切所有的,都可以住在歌珊地,与我相近。
Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш.
我要在那里奉养你;因为还有五年的饥荒,免得你和你的眷属,并一切所有的,都败落了。』
Там ще те храня — защото остават още пет години на глад — за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.
况且你们的眼和我兄弟便雅悯的眼都看见是我亲口对你们说话。
И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.
你们也要将我在埃及一切的荣耀和你们所看见的事都告诉我父亲,又要赶紧的将我父亲搬到我这里来。」
И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук.
于是约瑟伏在他兄弟便雅悯的颈项上哭,便雅悯也在他的颈项上哭。
Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.
他又与众弟兄亲嘴,抱著他们哭,随后他弟兄们就和他说话。
И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.
这风声传到法老的宫里,说:「约瑟的弟兄们来了。」法老和他的臣仆都很喜欢。
И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.
法老对约瑟说:「你吩咐你的弟兄们说:『你们要这样行:把驮子抬在牲口上,起身往迦南地去。
И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.
将你们的父亲和你们的眷属都搬到我这里来,我要把埃及地的美物赐给你们,你们也要吃这地肥美的出产。
И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.
现在我吩咐你们要这样行:从埃及地带著车辆去,把你们的孩子和妻子,并你们的父亲都搬来。
А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.
你们眼中不要爱惜你们的家具,因为埃及全地的美物都是你们的。』」
При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.
以色列的儿子们就如此行。约瑟照著法老的吩咐给他们车辆和路上用的食物,
И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.
又给他们各人一套衣服,惟独给便雅悯三百银子,五套衣服;
На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
送给他父亲公驴十匹,驮著埃及的美物,母驴十匹,驮著粮食与饼和菜,为他父亲路上用。
И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.
于是约瑟打发他弟兄们回去,又对他们说:「你们不要在路上相争。」
Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се карате по пътя!
他们从埃及上去,来到迦南地、他们的父亲雅各那里,
И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.
告诉他说:「约瑟还在,并且作埃及全地的宰相。」雅各心里冰凉,因为不信他们。
И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше.
他们便将约瑟对他们说的一切话都告诉了他。他们父亲雅各又看见约瑟打发来接他的车辆,心就甦醒了。
Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.
以色列说:「罢了!罢了!我的儿子约瑟还在,趁我未死以先,我要去见他一面。」
И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!