Exodus 21

「你在百姓面前所要立的典章是这样:
Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях.
你若买希伯来人作奴仆,他必服事你六年;第七年他可以自由,白白地出去。
Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.
他若孤身来就可以孤身去;他若有妻,他的妻就可以同他出去。
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него.
他主人若给他妻子,妻子给他生了儿子或女儿,妻子和儿女要归主人,他要独自出去。
Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да бъдат на господаря й, а той да излезе сам.
倘或奴仆明说:『我爱我的主人和我的妻子儿女,不愿意自由出去。』
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! --
他的主人就要带他到审判官(审判官或作: 神;下同)那里,又要带他到门前,靠近门框,用锥子穿他的耳朵,他就永远服事主人。
тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги.
「人若卖女儿作婢女,婢女不可像男仆那样出去。
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.
主人选定她归自己,若不喜欢她,就要许她赎身;主人既然用诡诈待她,就没有权柄卖给外邦人。
Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея.
主人若选定她给自己的儿子,就当待她如同女儿。
Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите.
若另娶一个,那女子的吃食、衣服,并好合的事,仍不可减少。
Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната й, облеклото й и съпружеското сношение с нея.
若不向她行这三样,她就可以不用钱赎,白白地出去。」
А ако не й отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
「打人以致打死的,必要把他治死。
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
人若不是埋伏著杀人,乃是 神交在他手中,我就设下一个地方,他可以往那里逃跑。
Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.
人若任意用诡计杀了他的邻舍,就是逃到我的坛那里,也当捉去把他治死。
Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви.
「打父母的,必要把他治死。
Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви.
「拐带人口,或是把人卖了,或是留在他手下,必要把他治死。
Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
「咒骂父母的,必要把他治死。
Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви.
「人若彼此相争,这个用石头或是拳头打那个,尚且不至于死,不过躺卧在床,
Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло,
若再能起来扶杖而出,那打他的可算无罪;但要将他耽误的工夫用钱赔补,并要将他全然医好。
ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен.
「人若用棍子打奴仆或婢女,立时死在他的手下,他必要受刑。
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже.
若过一两天才死,就可以不受刑,因为是用钱买的。
Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари.
「人若彼此争斗,伤害有孕的妇人,甚至坠胎,随后却无别害,那伤害她的,总要按妇人的丈夫所要的,照审判官所断的,受罚。
Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че пометне, но не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, непременно да бъде глобен, както мъжът й би му наложил, и да плати, както определят съдиите.
若有别害,就要以命偿命,
Но ако последва повреда, тогава да дадеш живот за живот,
以眼还眼,以牙还牙,以手还手,以脚还脚,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,
以烙还烙,以伤还伤,以打还打。
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
「人若打坏了他奴仆或是婢女的一只眼,就要因他的眼放他去得以自由。
Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го ослепи, да го освободи заради окото му.
若打掉了他奴仆或是婢女的一个牙,就要因他的牙放他去得以自由。」
И ако някой избие зъб на роба си или зъб на робинята си, да го освободи заради зъба му.
「牛若触死男人或是女人,总要用石头打死那牛,却不可吃牠的肉;牛的主人可算无罪。
Ако вол убоде мъж или жена, така че умрат, тогава волът непременно да се убие с камъни и месото му да не се яде, а стопанинът на вола ще бъде невинен.
倘若那牛素来是触人的,有人报告了牛主,他竟不把牛拴著,以致把男人或是女人触死,就要用石头打死那牛,牛主也必治死。
Но ако волът от по-рано е бил бодлив и стопанинът му е бил предупреден, но не го е ограничил и волът е убил мъж или жена, волът да се убие с камъни, а и стопанинът му да се умъртви.
若罚他赎命的价银,他必照所罚的赎他的命。
Но ако му се определи откуп, да даде за откуп на живота си колкото му се определи.
牛无论触了人的儿子或是女儿,必照这例办理。
Ако волът е убол било син, или дъщеря -- според тази наредба на закона да му се направи.
牛若触了奴仆或是婢女,必将银子三十舍客勒给他们的主人,也要用石头把牛打死。
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът се убие с камъни.
「人若敞著井口,或挖井不遮盖,有牛或驴掉在里头,
Ако някой отвори яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или магаре,
井主要拿钱赔还本主人,死牲畜要归自己。
притежателят на ямата да заплати щетата; да даде пари на стопанина им, а мъртвото животно да бъде негово.
「这人的牛若伤了那人的牛,以至于死,他们要卖了活牛,平分价值,也要平分死牛。
Ако волът на някого убоде вола на ближния му, така че той умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му и мъртвия вол също да си разделят.
人若知道这牛素来是触人的,主人竟不把牛拴著,他必要以牛还牛,死牛要归自己。」
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, непременно да плати вол за вол, а мъртвият вол да бъде негов.