Ecclesiastes 5

你到　神的殿要谨慎脚步；因为近前听，胜过愚昧人献祭（或译：胜过献愚昧人的祭），他们本不知道所做的是恶。

Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.

你在　神面前不可冒失开口，也不可心急发言；因为　神在天上，你在地下，所以你的言语要寡少。

Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

事务多，就令人做梦；言语多，就显出愚昧。

Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.

你向　神许愿，偿还不可迟延，因他不喜悦愚昧人，所以你许的愿应当偿还。

Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!

你许愿不还，不如不许。

По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

不可任你的口使肉体犯罪，也不可在祭司（原文是使者）面前说是错许了。为何使　神因你的声音发怒，败坏你手所做的呢？

Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

多梦和多言，其中多有虚幻，你只要敬畏　神。

Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.

你若在一省之中见穷人受欺压，并夺去公义公平的事，不要因此诧异；因有一位高过居高位的鉴察，在他们以上还有更高的。

Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

况且地的益处归众人，就是君王也受田地的供应。

И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.

贪爱银子的，不因得银子知足；贪爱丰富的，也不因得利益知足。这也是虚空。

Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието. И това е суета.

货物增添，吃的人也增添，物主得什么益处呢？不过眼看而已！

Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

劳碌的人不拘吃多吃少，睡得香甜；富足人的丰满却不容他睡觉。

Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.

我见日光之下有一宗大祸患，就是财主积存资财，反害自己。

Има тежко зло, което видях под слънцето — богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

因遭遇祸患，这些资财就消灭；那人若生了儿子，手里也一无所有。

Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.

他怎样从母胎赤身而来，也必照样赤身而去；他所劳碌得来的，手中分毫不能带去。

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.

他来的情形怎样，他去的情形也怎样。这也是一宗大祸患。他为风劳碌有什么益处呢？

И това също е тежко зло — както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

并且他终身在黑暗中吃喝，多有烦恼，又有病患呕气。

Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.

我所见为善为美的，就是人在　神赐他一生的日子吃喝，享受日光之下劳碌得来的好处，因为这是他的分。

Ето какво видях за добро и прилично — човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.

　神赐人资财丰富，使他能以吃用，能取自己的分，在他劳碌中喜乐，这乃是　神的恩赐。

И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си — това е дар от Бога.

他不多思念自己一生的年日，因为　神应他的心使他喜乐。

Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.